Членството на България в еврозоната от следващата година осмисля и нашата друга голяма цел, свързана с демографията и с пазара на труда, защото тогава ще се отворят значително по-големи възможности. Това каза финансовият експерт Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".  

Той коментира данните на Националния статистически институт, според които над 1 милион са българите, които нито учат, нито работят. Хората, които нито учат, нито работят, не са толкова много и не оказват голямо влияние върху развитието на икономиката, смята Гълъбинов.

"Цифрата изглежда голяма, но аз бих се отнесъл по-резервирано. Те не учат и не работят официално, но всъщност се препитават от някаква дейност, имат доходи, които обаче не се декларират и не се отчитат от официалната статистика. Върху тези доходи не се плащат данъци и осигуровки“, коментира финансовият експерт.

Същинският проблем според него е демографският. Българското население продължава да намалява и се увеличава населението в неработоспособна възраст и недостигът на работна ръка. "Ние имаме нужда от младо, образовано и квалифицирано население. Това не става бързо. Демографският процес е инертен във времето и трябва да минат години преди да се усетят каквито и да било мерки, насочени в посока стимулиране на позитивната демографска картина“, отбеляза Гълъбинов.

Интегрирането на България в Европейския съюз и структурите му има огромна роля за икономиката ни. "Ние излъчваме далеч по-голяма атрактивност към външния свят и към другите държави, които биха се заинтересували да дойдат да инвестират и работят в България. С членството в еврозоната ще бъде по-лесно привличането и на кадри“, заяви финансовият експерт.

Той очаква с изравняването на условията за работа и живот с тези в останалите страни от еврозоната да се повиши и стандартът на живот. "Няма да е учудващо, ако след няколко години тук дойдат хора от Германия, Франция, Испания или от Италия, които да искат да работят в България, особено във високотехнологичния сектор и секторите с висока добавена стойност“, добави Гълъбинов.

Експертът обясни, че в повечето страни от еврозоната действа т.нар. прогресивен подоходен данък. "Това може да бъде прогресия, затворена отдолу, с необлагаем минимум като долен праг, или прогресия, затворна отгоре, като максимален таван на облагане. Между минималния праг и максималния таван се развива определен вид прогресия с различни стъпала и нива, с които се облагат данъчните субекти. Тук също би могла да се състои дискусия, тъй като в България твърде дълго време се задържа пропорционалният подоходен данък, равен за всички – и за нискодоходните, и за високодоходните. По подобен начин би могъл да бъде и диспутът за корпоративното облагане на данък "Печалба“, допълни финансовият анализатор.