С кампанията, която КНСБ провежда в цялата страна, искаме разбираемо за обществото, за работещите, за синдикалните членове, да стане ясно, че има лостове и механизми, с които да си защитават по-добре правата и да се постигнат по-високи заплати и по-голяма справедливост.

Това каза президентът на конфедерацията Пламен Димитров. 

“Това, което правим с тази кампания, е да информираме обществеността, работодателите, местните власти – кметовете и областните администрации, за някои промени в законовата рамка, които предполагат заплатите да станат по-високи и по-справедливи. На първо място охраняването на правото на сдружаване, което стана факт миналата година с промените в Наказателния кодекс. Ние искаме това да стигне до работодателите, особено тези, които казват: "В моята частна фирма, синдикати не може да има!“. Това вече е престъпление със заплаха за влизане в затвора от 3 до 5 години. Не искам да плаша никого, но това трябва да се знае. Хората имат право на сдружаване, да направят синдикат и после да поискат колективен трудов договор. Да договорят заплатите си, да се види какви реални възможности има фирмата, а не само какво казва шефът, и произведеното да се разпределя по-справедливо", обясни Димитров.

Той посочи, че пътят за това е колективното договаряне, на което ще даде тласък Директивата за минималните адекватни работни заплати и насърчаване на колективното договаряне, която трябва да бъде транспонирана до 15 ноември. КНСБ предлага законови промени, чрез които да се въведат нови минимални работни заплати, над определяната сега, за които се изискват съответно средно и висше образование. “Така ще се получи една стълбица и оттам нататък ще се диференцира стартовото равнище съобразно сектора. Има механизми, с които договарянето на заплатите може да стане по-справедливо и да се постигне изсветляването им", категоричен бе президентът на КНСБ.

Той посочи още, че страната ни трябва да въведе и приетата през миналата година директива за прозрачност на заплащането, която изисква всяка фирма да публикува на сайта си заплатите, с което ще отпадне т. нар. фирмена тайна.

Изготвените от КНСБ предложения за законодателни промени, с които да се въведат двете директиви, вече са предоставени на работодателските организации. “Започнахме наши срещи, докато чакаме властта да се появи на масата. Сега имаме служебен кабинет, който ще ангажираме с този въпрос. Времето напира, а има и конфликтни въпроси и предложения  между нас и бизнеса, така че трябва да се намесят правителството и парламента. Да се въведат в действие в законодателството промените, идващи от директивата, е ангажимент на държавата, не е наш. Тя трябва да направи необходимите усилия и разбира се, да има колкото е възможно по-голям консенсус между нас и работодателите", каза още Димитров.