16:01 / 23.07.2026
594
От АОБР изпратиха писмо до председателя на Народното събрание, председателите на парламентарните групи на : "Прогресивна България", ГЕРБ, ДПС, "Демократична България", "Продължаваме промяната", "Възраждане" и всички депутати в Народното събрание. В основата на искането е механизмът за определяне на минималната работна заплата.
Его становището на работодателската организация, без редакторска намеса от страна на ФОКУС:
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призовава народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят §44 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (№ 52-602-01-19/01.07.2026 г.), внесен от Министерския съвет, с който се предвижда временно спиране на приложението на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда до приемането на нов, цялостен и устойчив механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната. До въвеждането на този механизъм минималната работна заплата следва да се запази на нивото, определено за 2026 г.
Тази мярка е необходима, за да се предотврати автоматичното прилагане на действащата формула, която не отчита в достатъчна степен икономическата конюнктура, различията в производителността на труда, състоянието на отделните икономически сектори и регионалните специфики, и създава сериозни рискове за конкурентоспособността на българската икономика, задържането на инфлацията под 2%, устойчивостта на предприятията, заетостта и инвестиционната среда.
АОБР последователно поддържа позицията, че механизмът за определяне на минималната работна заплата следва да бъде изграден в съответствие с принципите на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Това означава той да бъде основан на обективни икономически показатели, прозрачни критерии и ефективен социален диалог между държавата и социалните партньори, а не на автоматичен административен подход.
Нормата на чл. 244, ал. 2 бе приета през 2023 г., заплашвайки стабилността на българската икономика и въпреки ясните текстове на Директивата и Конвенция 131 на МОТ, въпреки представени позиции и дискусиите, в които работодателските организации активно участваха.
Българските работодатели нееднократно са изразявали становището, че действащият механизъм не изпълнява изискванията на европейската директива и не гарантира предвидимост, икономическа обоснованост и баланс между защитата на доходите и възможностите на бизнеса. Вместо да създава стабилност, той поражда несигурност и риск от административно определяне на възнаграждения без необходимата оценка на въздействието върху икономиката и пазара на труда.
Подкрепата за §44 не представлява отказ от политиката за повишаване на доходите, а необходима временна мярка, която ще осигури време за изработването на справедлив, прозрачен и икономически обоснован механизъм за определяне на минималната работна заплата. Само по този начин могат да бъдат съчетани интересите на работещите, работодателите и обществото, като същевременно се гарантират устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и предвидима бизнес среда.
Ние, в качеството ни на официално признати за представителни организации на работодателите в Република България и обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели, призоваваме народните представители да проявят държавническа отговорност и да подкрепят предложението, като създадат необходимите условия за приемането на нов механизъм, изграден чрез реален социален диалог и в съответствие с европейските принципи и добри практики.
Оставаме на разположение за финализиране на процеса по транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
