18:17 / 03.06.2026
245
Изкуственият интелект има огромен потенциал. Той може да повиши производителността, да подкрепи иновациите, да подобри условията на труд и да помогне на предприятията да се справят с нарастващия недостиг на работна сила.
В същото време трябва да подходим към тази трансформация по балансиран и прагматичен начин. Това каза зам.-председателят на БСК Мария Минчева пред делегатите на 114-ата сесия на Международната конференция на труда (МКТ), която се провежда в Женева, Швейцария.
Технологичният напредък не трябва да се разглежда единствено през призмата на рисковете. Историята показва, че иновациите не само заменят определени задачи, но също така създават нови възможности, нови професии и нови форми на икономическа дейност. Следователно основното предизвикателство е как управляваме този преход.
За България този дебат е особено важен
Нашата икономика е изправена пред сериозни структурни предизвикателства на пазара на труда: недостиг на работна сила, демографски спад, застаряващо население и значителни несъответствия между образованието и нуждите на пазара на труда. Същевременно формирането на правителство с мнозинство в Парламента на България открива възможността за поетапно справяне с тези трудности. Като добавим и сравнително добрите макроикономически показатели и успешното въвеждане на еврото като национална валута, България си остава едно привлекателно място за инвестиции.
В този контекст изкуственият интелект може да бъде част от решението – чрез подкрепа на работниците, повишаване на производителността и подпомагане на предприятията да създават по-висока добавена стойност.
Инвестициите в дигитални умения, учене през целия живот, професионално образование и преквалификация се подкрепят от работодателите в България. Образователните системи трябва да се адаптират по-бързо към реалните нужди на икономиката и технологичните промени.
В същото време политиките на пазара на труда трябва да бъдат икономически устойчиви и съобразени с развитието на производителността.
Минималната работна заплата в България продължава да се определя по административен път от Министерски съвет без ясен механизъм, който се изисква от Конвенция 131 на МОТ, напрактика изключвайки социалните партньори от процеса на определянето й. Това доведе през последните години до темпове на нарастване на възнагражденията, които в много случаи изпреварват ръста на производителността на труда и икономическите реалности в различните сектори и региони.
Политиките по доходите трябва да бъдат предвидими, икономически обосновани и разработвани чрез ефективен социален диалог и в съответствие с международните ангажименти на България.
Особено в настоящата икономическа среда предприятията се нуждаят от условия, които подкрепят инвестициите, иновациите и конкурентоспособността.
Същевременно, не само трябва да не се допускат прекомерно сложни, фрагментирани или непропорционални регулаторни режими, забавящи иновациите, но и да се отменят ненужните такива. Регулациите трябва да осигуряват яснота и доверие, като същевременно запазват конкурентоспособността и способността на предприятията да се адаптират и инвестират.
Работодателите в България смятат, че социалният диалог има важна роля в този процес. Участието на работодателите и работниците може да помогне за изграждане на доверие, подобряване на внедряването на новите технологии и гарантиране, че политиките отразяват реалностите на пазара на труда.
Накрая, трябва да гарантираме, че дигиталната трансформация няма да задълбочи неравенствата между държавите, предприятията или работниците. Изкуственият интелект не трябва да се превръща в източник на нови разделения, а в инструмент за по-силни икономики, по-добри работни места и устойчив растеж.
Смятаме, че Международната организация на труда (МОТ) трябва да подкрепя компаниите в използването на ИИ с цел повишаване на производителността и конкурентоспособността. Също така да насърчава създаването на иновации, разкриването на работни места и по този начин създаването на благосъстояние за нашите общества. Трябва да се отдаде по-голямо значение на ролята на устойчивите предприятия като двигатели на заетостта, иновациите и икономическия растежа.
