Щастието не е географско понятие, а въпрос на вътрешна работа със самия себе си, своите нагласи, мечти и очаквания. Това каза клиничният  психолог д-р Велислава Донкина в "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. Тя ни гостува по повод доклада на ООН за нивата на щастие в различни държави. Докладът е базиран на интервюта с около 100 000 души в 137-те класирани страни.  

"Известно е, че държавите на първите три места – скандинавските страни начело с Финландия, в топ 5 имат в езика си дума за благосъстоянието и задоволството, на щастието. Заради трудния климат, в който хората там живеят, те са ориентирани към улесняване на битието си – включително относно дизайн, осветление, което в тъмните месеци от годината там е ключово за тях“, поясни Донкина.

"Щастието не е нещо, което просто съществува вън от нас. То е въпрос на много вътрешна работа и нагласа. След като хора като финландците, шведите, норвежците са в челото на класацията – народи, които обитават много трудни за живот места, успяват да оглавят проучването, остава въпросът защо други държави с по-леки климатични условия и по-добро географско разположение са доста по-назад от тях по отношение чувството на щастие?“, поясни психологът.

"Така е и в индивидуалните истории на хората – почти никога няма връзка между материалното и социално благосъстояние и усещането за щастие. Дори когато дойдат клиенти на първи терапевтичен сеанс, казват "Имам дом, кола, хубава работа, защо не съм щастлив?“ Обикновено на пръв поглед зад чувството на неудовлетвореност у тези хора нямам видима причина. Тя е вътре в тях“, каза още д-р Донкина.

България е сред страните, които бележат най-голям скок в класацията в сравнение с предишните си позиции – този път сме на 82-ро място. "Балканските държави бяха маркирани от интензивни събития през последните 10 години. Те завършиха момента на опит да се настигне Европа и Запад, все пак вече имаме възможност да не живеем чак толкова по-различно от западноевропееца. Вече няма такова драматично разделение в материално отношение“, каза още клиничният психолог.

Последните 4-5 години пандемията направи така, че хората се сблъскаха с необходимостта да се вгледат в себе си и да извършат вътрешна работа. Да мислят повече върху отношенията си с околните, да обърнат повече внимание на обществения живот, смята д-р Донкина.

"Срещнах много хубава мисъл – съвременният човек се самоексплоатира, наричайки този процес самореализация. Бързото темпо на живот и развитие на технологиите не импонира на естествения ритъм на човешкото същество. То мрази промяната и несигурността, защото те дестабилизират. Промените ни сблъскват с крехкостта ни. Светът изисква успех, който не е ясно какъв е и това кара хората да живеят много отчуждени от себе си. Съвременният човек живее далеч от своето тяло, от ума и сърцето си и това има последици на неудовлетвореност, хаос, страдание“, каза още д-р Велислава Донкива.

"Последните години в България психотерапията стана разпознаваема възможност да потърсиш пътя. Човек както не обича промените, така и не обича да се сблъсква с притеснителни за него въпроси. Затова избягва да си ги задава. Обикновено човек се адресира към психотерапевт, когато вече е в сериозна криза. Ето защо хората не тръгват към психолог с идеята, че предстои дълъг път, а с идеята да премахнат страданието временно“, поясни психологът.

"Не е много ясно това, към което се стремим. Фройд казва, че най-голямата трагедия е сблъсъкът между реалността и нашите очаквания. Да се опитаме да направим разграничение между нещата, за които мечтаем, от действителността. Трябва да знаем какво желаем и защо го искаме толкова много. Ще открием, че мечтите ни са свързани с нашите страхове – с желанието да сме по-признати, обичани, приети. Можем да видим, че когато животът ни отказва определени неща, все още имаме други неща, които можем да имаме и да бъдем щастливи. Ако продължим да фантазираме за онова, което нямаме, пропускаме много шансове“, категорична е д-р Донкина.