Готви се пролетен украински юруш в чест на предизборната кампания в Щатите. Това пише в своя публикация във Facebook математикът проф. Николай Витанов във връзка с войната в Украйна.  

Ето текста на публикацията: 

"Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война. Всичко е добре изчислено от гледна точка на американските интереси. Американците могат да смятат и ще си вземат своето. И руснаците ще си вземат своето. А логистиката си върви по план. Първо замина тежката техника на украинската армия и започнаха да и събират съветското оръжие от бившата източна Европа. Свършва и то и започват да и дават старото натовско оръжие. Като свърши то, ще почне да свършва и войната, иначе ще трябва да влезе в действие ново натовско оръжие с натовските войници. Западия военно-промишлен комплекс това го устройва.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Тоест – продължаващо артилерийско превъзходство на руската армия и съпъстващи големи загуби в жива сила на украинската армия. Ама Пригожин бил казал, че Вагнер нямали снаряди. Гледаме – месомелачката при Бахмут си работи. Значи има снаряди.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Ще съберем силици за един юруш. Трябва, иначе системите ще бъдат спрени. Западняците са практични – като видят, че няма вече пушечно месо, ще си стиснат ръцете с Русия и ще разделят Украйна. Логистичната подготовска върви. По пристанищата на Гърция и Полша се стоварна тежка техника. Руснаците също са се нагласили. Иде голямо сражение. Слабата точка в него – наличието на украинско пушечно месо. В Бахмут се хвърлят нови украински бригади. Простичкият въпрос е – а къде отидоха тези, които бяха там, че трябва нови да се хвърлят. Ясно е къде – в месомелачката. Докато пушечното месо свърши. Тук планът е от 3 части. Първо – утилизация на украинското пушечно месо. После – утилизация на пушечно месо от Източна Европа. Накрая- пищене за вкарване на натовски армии във войната срещу Русия. За всеки случай – подготовка за хватка номер 13, че някой може да се сети да потърси отговорност за утилизираното пушечно месо.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Украинската инфраструктура продължава да отива по дяволите. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Разрушена инфраструктура, скапана икономика. За да има украинска победа, трябва руската инфраструктура и икономика да бъдат повече толкова разрушени. Няма нито пушечно месо, нито оръжия за реализация на такава цел.

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът "Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Войничета ще има за пролетта. Ще има и за лятото. Идва кървавото лято на 2023 година.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Бахмут бавно бива обкръжен. Мариинка – също. Покрай Угледар украинската армия позакрепи положението. Резервите обаче не достигат, за да се държи фронта и той бавно се движи на запад. Тук промени няма. Това, което гледаме е дали украинските части в Бахмут ще получат заповед за отстъпление или едно дивизия ще бъде котелирана. Знаете, кое е слабото място на украинската армия – пушечното месо. Ако то стане недостатъчно, системите ще бъдат спрени. Което означава разделяне на Украйна.

Това, което се готви е пролетен украински юруш в чест на началото на предизборната кампания в Щатите. 100 000 човека пушечно месо, това са 30 бригади или 90 батальонно тактически групи. Иде голямото сражение. Този път обаче руснаците една ли ще отстъпват територии, за да си пазят живата сила. И двете страни са наясно – заминат ли тези 100 000 войната свършва, пушечно месо от местни източници няма повече откъде да дойде. И тъй – чакаме и гледаме. Боят на наличните украински войници за юруш намалява поради месомелачките в Бахмут и на други места.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Почваме да подготвяме почвата за падането на Бахмут. Американците отдавна казаха – абе украйнци, не ручайте жабетата при Бахмут, оттеглете се. Не, та не. Очертана се обкръжаване на малко повече от една украинска дивизия при Бахмут. Кланицата ще е страшна. Не знам как си го мислят украинските генерали, но от идеологическа и пропагандна гледна точка погромът ще е грамаден. Това вече е ясно, затова в Бахмут се хвърлят нови и нови украински бригади. Нали помните, какво съм ви писал стотина пъти

Закон на Витанов: На един генерал му идва акъла, когато му свършат резервите.

Да му мислят украинските генерали. Ще ги натискат да хвърлят още пушечно месо в месомелачките. За политическото ръководство нещата са ясни – при неуспех – хватка номер 13. И ще бъдат обвинени генералите.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

И казва Витанов – оправете си пропагандата, гледайте реално на нещата. Няма – по телевизиите ни заливат с юнаци с блеснали очи, пророкуващи скорошна украинска победа. Иде кърваво лято с големи сражения и чудовищни загуби и от двата страни. Загубите на украинците ще са много по-големи, защото пак ще има юруш с политически цели срещу артилерийско превъзходство на противника. Но вие не ме слушайте. Слушайте какво ви говорят ония с блесналите очи. Нали четете каквото ви пиша: вие ги слушайте тези с блесналите очи, но никога не забравяйте къде е червената линия на Витанов. А тя е – изпращане на български войничета на фронта. И тая линия е същата, каквато е била линията на цар Борис III.