Будните хора - тези, които са дърпали със себе си идеята за свобода, за демократско управление са немалко. Важно е обаче гигантският успех и тези хора имат превес след 1879 г. Те са хората от Учредителното събрание, които дърпат напред, създават модерна България. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Веселен Методиев, историк, преподавател и бивш заместник министър-председател и министър на образованието.

"Тези хора са силните хора и на 6, 7, 8 и 9 септември, когато избухва Съединението, когато се установява Съединението, когато председателят на парламента Стамболов, министър-председателят Каравелов заедно с българския княз Александър отиват в Пловдив еуфорията, която се появява, тя е дело на тази група българи. И когато искаме да сме благодарни, е хубаво да кажем, че сме благодарни на едно свръхмалцинство, но много мощни хора. Най-голямата характеристика на тези хора е саможертвата", коментира историкът.

По думите му тези хора не са се вълнували какво ще стане с тях: "Това е било някак си втори въпрос. Днес хората по принцип живеем с неясна представа за саможертва, какво мога аз да направя, да се жертвам себе си. Идеята да жертваш живота си - но дори да си жертваш малко от свободното време, да си жертваш малко от личния интерес, днес като че ли това не е разбираемо, а то това е пътят за обществената работа. И този урок е абсолютно ненаучен, защото ние разполагаме с някаква героика, познаваме героите, но не знаем защо са герои", обясни професор Методиев.

"Аз се опитвам да кажа защо са герои – защото успяват да увлекат със себе си и другите, успяват да наложат волята си. Европа не е щастлива през септември 1885 г., нещастие изпитва дори Великобритания, Обединеното кралство заради своите сблъсъци на Балканите с Русия. Но след преврата срещу княз Александър I през август 1886 г. има една дипломатическа епопея на българите. Тя е абсолютно смайваща. Когато за 10 месеца успяваш да спечелиш цялото европейско мнение, и то ставаш по някакъв много особен начин лидер на демократските среди, на Обединеното кралство казва през септември на своите посланици: "Ние трябва да защитим българите, защото действат в рамките на закона“. Един английски политик да каже "в рамките на закона“ – това е суперлативи, това е изключителна похвала. Не са действали в рамките на закона шопите от Шопско или тракийците от Тракия – действали са в рамките на закона тази група българи, които са тръгнали да спасяват тази свобода, това демократско управление, нападнати изключително подло от император Александър ІІІ.

И тези героики, които са свързани с някакво всекидневие на усилието, по-малко познаваме, да не кажа, че почти не познаваме. 6 септември е такъв ден, в който има връх на изява на такова усилие. Кога започва всичко това? Това започва веднага след Берлинския договор, това започва с Кресненско-разложкото въстание, това започва с комитетите "Единство“. Те възникват още през 1880 г. като мрежа и това са хора. И тези хора държат в себе си, вътре дълбоко себе си тази свята идея, за да стигнат до нейната реализация", разказа в ефира на "Фокус" проф. Веселин Методиев.