Жителите на Хераклея Синтика са имали много силен дух и са били много сплотени, което е много впечатляващо. Затова са оцелели толкова дълго време на границата в турбулентни времена. Това каза археологът и представител на българските археолози в Европейския археологически съвет проф. Людмил Вагалински в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

350 000 лева са отпуснати за проучването на Хераклея Синтика тази година с постановление на Министерски съвет.

Започналите на 1 април спасителни проучвания заради разширяването на газопровода България – Гърция обхващат западния некропол на Хераклея Синтика. "Резултатите до момента доста обогатяват познанията ни за историята на Хераклея. Освен погребения намерихме и ранносредновековни жилища. Досега липсваше информация за усядане на хора през VІІ-ІХ век в Хераклея и непосредствената й околност“, разказа проф. Вагалински.

Редовните проучвания на обекта ще се концентрират в източната периферия на централния площад на града, където направените преди години геофизични проучвания са показали добре запазена архитектура. "Сградите, които досега сме разкрили, са много добре запазени. Очаквам изключителна съхраненост на древните градежи. Миналата година на това място започнахме да разкриваме обществена сграда с подова мозайка, надявам се да я разкрием цялата. Може би "черешката“ на проучванията ни ще бъде втора сграда, която разкрихме съвсем малко преди години – с каменен под и с една конха. Там попаднахме на части от масивна мраморна скулптура на Херакъл. Сега може да открием неговото светилище и дори да сглобим статуята“, допълни археологът.

По думите му интересът на туристите към обекта е много голям. "Някои от тях редовно посещават града и отчитат колко бързо се променя визията на обекта в положителна посока. Въпросите им обикновено са колко хора са живели в Хераклея Синтика, колко голям е градът, що за хора са били жителите му – нормални въпроси, на които се опитваме да отговорим заедно с екскурзоводите от Историческия музей в Петрич“, сподели проф. Вагалински.

Писмени и епиграфски извори дават допълнителна информация за жителите на Хераклея. "Те са с различен етнически произход – траки, древни македони, по-малко римляни. Има дори семити от Картаген – имаме техни надписи, което е много впечатляващо. Има свидетелства и за хора от Мала Азия. Всички те са водени от мечтите си за един по-добър живот за тях и техните близки.“

Градът е основан в средата на ІV в. пр. Хр. от Филип Македонски. Първото нападение над града или пожар се е случил само 50 години по-късно. Подобни изпитания за жителите на града е имало през всички осем столетия на обитаване на античния град, но те са се възстановявали всеки път. "Чак двете последователни тежки земетресения около 400 г. сл. Хр. сломяват техния дух. Според специалистите сеизмолози от БАН първото земетресение е почти 8 по скалата на Рихтер, но те се съвземат и продължават да живеят там. 30-40 години след това идва и второто земетресение, което ги сломява и градът спира да съществува като такъв“, разказа ръководителят на разкопките на античния град.

Проф. Людмил Вагалински коментира и отказа на България от домакинство на 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. "Защо и как се е получило даже не е толкова важно. По-важно беше можехме ли да излезем от тази ситуация с по-високо вдигната глава. На мен ми се искаше да бяхме успели да се понапънем и да се справим като държава, като социум, като хераклейци с това предизвикателство, защото със сигурност това наше полуоттегляне не помага на авторитета на държавата ни и на всички нас. Получи се конфузно, но нека да се опитаме да погледнем положително и в оставащото кратко време до юли да помагаме с каквото можем, за да мине максимално гладко представянето на домакинството ни в централата в Париж“, призова той.