Съединението на България от 6 септември 1885 година е върхът апотеоз на едно народно движение, което се заражда още през лятото на 1878 година и постепенно се развива, търсейки своите подходящи форми за реализация. Те преминават през Кресненско-разложкото въстание, през комитети за единство, преминават през многократни дипломатически опити за осъществяване на това съединение, но в крайна сметка едва през 1885 година е намерена тази подходяща форма за подготовка на народа, за избиране на подходящия момент и за преодоляване на тези неблагоприятни реакции на Великите сили от предните години. Това каза историкът проф. Стефан Шивачев в предаването "Метроном" по радио ФОКУС.
И допълва: "19-ти век, още от Виенския конгрес през 1815 година след Наполеоновите войни е век, в който Великите сили се събират, решават, установяват едно статукво, което десетки години е в основата на международните отношения в Европа, а бих казал и в света. Това статукво в крайна сметка в началото на 1885 година, нашите предци в Пловдив, преценяват, че може да бъде преодоляно само с единството и с волята на целия народ. Така че се връщат към една утвърдена от историята на България форма, утвърдена още от времето на Левски, от времето на Априлското въстание. Това са тези комитети, които подготвят народа за такъв решителен момент".
"В началото на 1985 година, тук в Пловдив се събират група революционери, участници в Национално-освободителните борби, начало с Захари Стоянов и Иван Андонов и създават първоначално таен българо-македонски комитет, който малко по-късно се превръща в Български таен централен революционен комитет.
Сега тук се крие един много тънък момент като отговор и на вашия въпрос, защо Съединението не беше повторено. Идеята на този комитет е първоначално да се работи за обединение на автономната област Източна Румелия, Македония и Одринско. След което, след като те се обединят в една автономия, тогава да се върви към съединение с Княжеството България. Малко по-късно се приема другата теза. Първоначално да се съединят с Княжеството и Източна Румелия, което е правилно, защото така ще се създаде най-голямата на Балканите по това време българска държава, която ще има мощта да осъществи и останалата част от Националната обединителна програма", коментира още проф. Стефан Шивачев.
Той разказва, че по времето на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, се оказва, че и нашите съседи на Балканите и Великите сили, вече са си научили урока, че автономията е форма, в която българите, които са преобладаваща част от населението в тези области, успяват да реализират основата на своето по-нататъшно обединение. Този Български таен централен революционен комитет успява в рамките на само за 5-6 месеца да подготви целия народ за едно такова събитие.
"Така българите тогава вървят след както се казва - кмета, попа и даскала, хората, които имат най-голям авторитет. Захари Стоянов в Пловдив започва издаването на един вестник "Борба", като с малко повече от десетина броя, успяват да подготвят целия български народ. Този вестник се разпространява навсякъде и той, както дядо Вазов, казва малко по-късно: "Съединението не може да не бъде успешно, поради това, че то предварително беше извършено в умовете и сърцата на всички българи". И когато този комитет преценява как да действа, той наред с предварителната подготовка предприема една тактика, в която да обедини, макар и негласно всички движещи сили в България", споделя историкът.
Повече за историята зад Съединението на България чуйте в звуковия файл.



21:26 / 06.09.2026
121





