Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Бившият подуправител на НЗОК проф. Момчил Мавров коментира поредното изследване на Българския лекарски съюз (БЛС) за обществените нагласи спрямо здравната система, като изрази резерви към посоката, в която се тълкуват резултатите. Това става ясно от негова позиция, каваме я без редакторска намеса:

"Днес БЛС представи поредното изследване на "обществените нагласи" спрямо здравната система. Бегъл поглед върху тях ме навежда на следните изводи:

Увеличаването на средствата в системата продължава да се налага като основен акцент в анкетата на БЛС. На пръв поглед този акцент е добре мотивиран най-вече от наличието на високо доплащане в системата - 53% според анкетираните, както и от желанието им да получат повече услуги от НЗОК, дори това да изисква отделянето на по-голям публичен ресурс - 76%.

Формата за търсене на увеличаванието в публичния ресурс придобива нова посока. Ако досега предложенията бяха концентрирани предимно в увеличаване на здравната вноска и отхвърляни, като непопулярни (само 3% подкрепа), вече се оказва, че "обществените нагласи" подкрепят демонополизацията на НЗОК - над 40% от анкетираните смятат, че искат да избират и лечебното заведение, в което да се лекуват и фонда, в който да се осигуряват по свое усмотрение.

Горната теза отново е добре подплатена, тъй като от "обществените нагласи" става ясно, че една подобна демонополизация би довела да разрешаване на основния проблем в системата - според 44% от анкетираните възможността за избор на здравноосигурителен фонд би довела до по-добро качество на услугите, според 37% - до по-широк пакет с услуги, а според 26% - до по-добър контрол върху средствата.

Не мога да не отбележа колко е важно да се обърне внимание върху това, което липсва в анкетата на БЛС, а именно - че подобен тип реформа в страната би завършил с 99% неудовлетворение от здравната система. И основната причина за това не е в начина, по който тази реформа би могла да се случи. Основната причина за това е в непригодността на България и българската здравна система за подобен тип промяна. Защото:

- България не разполага с достатъчно (платежоспособно) население за повече от една здравна каса;

- Концентрацията в здравния пазар и корпоративната свързаност ще се повишат значително, увеличавайки неравностойния достъп до услуги и на личен, и на териториален принцип;

- Липсата на адекватен контрол и корупцията ще осигурят (в още по-голяма степен) вратички на определени инвеститори в здравеопазването да затворят цикъла - от предоставяне на услуги, през финансирането до контролирането им.

Така качеството отново ще остане в пряка зависимост от по-високо зплащане, а под въпрос ще се окажат достатъчността и своевременността на здравната помощ за пациентите или казано по-ясно - ще бъдат поставени в риск живота и здравето им.

Въпреки това, внимателният преглед на проучването дава много отговори и е повод за редица важни решения. Обществото не очаква допълнителна финансова тежест от здравноосигурителни вноски и доплащания, за да се подобри качеството и организацията на здравеопазването. Обществото не очаква някаква конкретна реформа или преструктуриране.

Обществото очаква по-добър контрол и по-ефективно използване на наличния ресурс. А това може да се постигне с бързи промени в регулацията, там където контролът не дава резултат, там където парите не стигат и там където парите са в повече.

И това са правилните въпроси, на които тези, които взимат решенията, трябва да се постараят да получат адекватен, експертен отговор".