Педиатър: Преди години ми откраднаха лекарския печат от кабинета. Уведомих полицията и училището, но бележки с моето име продължиха да се появяват години наред

A A

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Медицински бележки за отсъствие от училище не се издават за семейни почивки, екскурзии и други немедицински причини. Това припомни чрез Фейсбук публикация Др Румяна Георгиева - педиатър.

Тя споделя какво чува ежедневно от началото на учебната година:

"Ама точно тази сутрин го заболя главата… и коремът, щото снощи имахме гости и си легнахме в 3."

"Имаме резервация за почивка, сега какво да правим?“

"Ще ми спрат детските заради отсъствията.“

"Успа се.“

"Обувките му бяха мокри и нямаше какво да обуе.“

"Житейски ситуации. Разбирам ги. На всеки от нас понякога му се иска проблемът да се реши по най-лесния начин.

Преди беше лесно — една бележка на хартия и готово. Преди около 20 години дори ми откраднаха лекарския печат от кабинета. Уведомих полицията и училището, но бележки с моето име продължиха да се появяват години наред. Електронната система поне сложи край на това", споделя тя.

Ето какво още пише педиатърът: 

Само че остана навикът.

Не ми се ходи на училище — бележка.

Успах се — бележка.

Тръгваме по-рано на почивка — бележка.

И все звучи невинно: "Е, какво толкова? Направи ми услуга.“

Този пост не е за болните деца. Когато едно дете е болно, мястото му е вкъщи, а лекарят е този, който трябва да прецени състоянието му и необходимостта от отсъствие.

Говоря за друго — за малката неистина, която повтаряме толкова често, че постепенно преставаме да я забелязваме.

За да издаде електронна медицинска бележка без медицинска причина, лекарят трябва да удостовери нещо, което не се е случило. След това невярната информация влиза в здравната система, стига до училището и влияе върху данните, които институциите използват.

И всичко е започнало от една уж невинна бележка.

За лекаря почтеността е част от професията. Ние не просто "правим услуги“. С името си удостоверяваме медицински факти и носим отговорност за тях.

Затова понякога ще чуете от нас "не“.

Не защото не разбираме родителя.

Не защото искаме да затрудним някого.

А защото има граница между човешкия жест и това да удостовериш нещо, което не е вярно.

И всъщност е хубаво, че има правила. Когато ги спазваме, животът става по-прост — не се налага да измисляме една история, после втора, за да подкрепи първата, и трета, за да обясни втората.

А децата гледат.

И може би най-важната "бележка“, която можем да им оставим, е една:

Почтеността не винаги е най-удобният избор.

Но е изборът, след който не се налага да измисляш следващата лъжа.