В първите часове след ухапването, кърлежът се отстранява много лесно с пинсета, като се захваща максимално близо до кожата. Когато мине повече време, той отделя вещества, които го "циментират" на кожата ни. Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.  

Кърлежът трябва да бъде захванат максимално близо до хоботчето, за да може да бъде изваден цял. "Леко завъртаме и с постъпателно теглене той ще се свали лесно. Ако обаче виждаме, че не пада, рискът да го скъсаме е голям и е добре да потърсим медицинска помощ. Ако се скъса, след това и хоботчето трябва да се отстрани, защото оставайки, то ще продължи да предава инфекцията", обясни проф. Христова.

Според нея е добре отстраненият от тялото кърлеж да бъде изследван и ако се установи зараза, тогава трябва да се приемат антибиотици. "1 до 2% от ухапванията водят до заразяване на организма, така че не се препоръчва приемане на антибиотична профилактика. Зависи дали кърлежът е престоял върху нас дълго – повече от ден-два. Тогава рискът за заразяване нараства много", поясни проф. Христова.

Ако след ден-два на мястото на ухапване се появи зачервяване с диаметър около 1-2 см, то е резултат от реакцията на организма и не означава, че сме болни от Лаймска болест. Инкубационният период на болестта е 10 дни до две седмици. Едва тогава на мястото на ухапване се появява голямо червено петно, което започва да расте, обясни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.

Лаймската болест се доказва най-често с кръвен тест за антитела. Веднъж създадени обаче, антителата се задържат в човешкия организъм с години. "И тук се прави голяма грешка – всеки път, когато пациентът се изследва и се открива повишен титър на антителата, се предприема антибиотично лечение, което не е необходимо", отбеляза проф. Христова.

Марсилската треска се предава с т.нар. кучешки кърлежи. "Това са кърлежите, които най-често паразитират върху кучетата. Броят на заразените с Марсилска треска корелира с броя на безстопанствените кучета. Това е заболяване, разпространено в Средиземноморския регион, но и в Южна България. То протича сериозно, с висока температура и с дребен обрив върху тялото, дланите и ходилата. Може да се стигне до сериозни усложнения като пневмония, менингит и дори смърт. Има много случаи, при които се налага хоспитализация и сериозно лечение", обясни проф. Христова. Случаите на заболели от Марсилска треска у нас обаче са единични, успокои тя.

Проф. Ива Христова подчерта, че превенцията е от изключителна важност. Използването на репеленти при разходка сред природата, блузи с дълъг ръкав и дълги панталони са препоръчителни, за да се предпазим от ухапване. Тя препоръча обстойно преглеждане на тялото след разходка в природата, пикник и по-дълго време пребиваване на открито. "Ако установим кърлежа на следващия ден, вече е късно сами да го сваляме", допълни проф. Христова.