"Израел е ядрена държава – това е публична тайна, макар и неофициално потвърдена. Но Израел никога не е участвал в ядрена надпревара. За разлика от Иран, който развива ядрена програма, възприемана от Запада и Израел като потенциална заплаха".

Това подчерта анализаторът проф. Владимир Чуков, като допълни, че съществуващият баланс на страха между Израел и Иран се основава не на официално обявени оръжия, а на предположения и стратегии за възпиране.

"Израелската армия неведнъж е удряла ядрени съоръжения в Близкия изток – в Ирак през 1981 г. и в Сирия през 2007 г. Но Иран е съвсем различна категория – ядрена сила в процес на завършване и с територия, която не може да бъде атакувана с еднократен удар,“ обясни проф. Чуков.

Според него въпреки реториката, Израел няма да посмее да атакува Иран самостоятелно:

"Израел няма ресурсите, които имаха САЩ, когато удариха Ирак. А Иран е още по-мощен. Само САЩ могат да организират координирана военна операция от такъв мащаб. Израел може да нанесе ограничен удар, но ефектът ще бъде символичен. Рисковете от ирански ответен удар – през "Хизбула" в Ливан, Хамас в Газа или шиитските милиции в Сирия и Ирак – са прекалено високи“.

"Новата ос на съпротива“: Иран, Хизбула и Хамас като прокси на Техеран

"Израел разглежда Хизбула и Хамас като продължение на Иран – негови проксита. Това е част от една по-широка стратегия на Техеран, която започна още по времето на Хомейни“, обяснява пред NOVA проф. Чуков.

По думите му иранската доктрина за експорт на ислямска революция се е трансформирала от идеология в инструмент за геополитическо влияние. 

"След атентата на "Хамас" от 7 октомври, всички започнаха да говорят за така наречената ‘Оста на съпротива’. Но това не е нова концепция – тя се гради повече от 40 години. Иран стана майстор на прокси войните, защото чрез тях може да води асиметрична война без директно участие“.

Военен удар срещу Иран – само с участието на САЩ

"Ако се стигне до военен удар по ядрените съоръжения на Иран, това няма да е самостоятелна израелска операция. Ще бъде с активното участие на САЩ“, категоричен е проф. Чуков.

Той припомня как САЩ атакуваха Ирак през 2003 г. със специална коалиция, използвайки масивна военна логистика. Според него подобна операция срещу Иран би била дори още по-сложна – Иран е териториално по-голям, по-добре въоръжен и с по-мощни прокси структури.

"Израел може да нанесе удари, но няма как да постигне стратегически резултат сам. Не е въпрос на липса на решимост, а на капацитет.“

Георги Милков: "Светът не иска още една война в Близкия изток“

Журналистът Георги Милков постави акцент върху по-широкия геополитически контекст, в който се разгръща напрежението между Израел и Иран. Той предупреди, че подобна война ще има глобални последици – не само военни, но и икономически.

"Светът не иска още една война в Близкия изток. Виждаме как конфликтът в Газа вече предизвика ефекта на доминото – атаки от "Хизбула", хутите, действия в Сирия и Ирак. Ако Израел удари Иран, този конфликт ще се разпали в целия регион – от Средиземно море до Персийския залив“.

Израел в капана на своите успехи

Милков изтъква, че Израел, колкото и мощна да е армията ѝ, вече усеща стратегическото затъване в Газа. А война срещу Иран ще отвори не просто втори, а цяла поредица фронтове.

"Израел се намира в капан. След 7 октомври отговорът му беше логичен – пълно унищожение на "Хамас". Но в Газа няма победа, която да бъде обявена – това е градска война без край. Ако в този момент се отвори фронт срещу Иран, това може да е непосилно дори за армия като израелската“.

Иран няма нужда да стреля – има проксита

Милков отбелязва, че Иран няма нужда сам да влиза в пряка конфронтация. Стратегията ѝ е да използва съюзническите милиции в различни страни – "Хизбула" в Ливан, хутите в Йемен, шиитски групи в Ирак и Сирия.

"Иран умее да води ‘война без да води война’. Всички тези структури са обучавани и въоръжавани от Техеран. Всяка атака срещу тях може да се представи като ‘независима’, но всички знаем кой дърпа конците“.