09:53 / 24.05.2026
245
"На 24 май празнуваме връзката между словото и живота в нашата страна." С тези думи писателката Виктория Бешлийска описа пред ФОКУС смисъла на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
По думите ѝ 24 май е не просто ден на буквите, а празник на духовността, паметта и културната идентичност на българите. Тя подчерта, че създаването на глаголицата и кирилицата поставя началото на общностен живот по българските земи и превръща народа ни в част от културната карта на света.
"Там, където се пише, там се и помни, а паметта е първият белег на културата", каза Бешлийска и допълни, че ролята на писмеността през вековете далеч надхвърля образованието. Според нея българското слово е било обединител и пазител на националната идентичност, особено по време на Възраждането.
Като пример тя припомни историческото събитие от 1860 година в църквата "Свети Стефан" в Цариград, когато Иларион Макариополски произнася "Многая лета" на черковнославянски език вместо на гръцки. По думите ѝ именно този акт предизвиква силна духовна вълна в пределите на България и се превръща в символ на борбата за църковна независимост.
"Националноосвободителната ни идея се ражда именно в и през българското слово", подчерта писателката. Тя припомни и думите на възрожденеца Иван Богоров: "Дорде език е жив, народ не умира", определяйки езика като "градиво и скелет за плътта на народа".
Езикът като "второ тяло" и силата на литературата
Виктория Бешлийска сподели и личното си отношение към езика, който определи като "второ тяло".
"Езикът ми дава възможност да живея множество животи и да стигна до иначе невъзможни пространства и времена", каза тя. По думите ѝ именно българският език е в основата на най-хубавите събития в живота ѝ и на творческия ѝ път.
Бешлийска бе категорична, че литературата има силата да променя обществото, защото чрез нея живеят идеите, които променят хората. В същото време тя призна, че днес не е лесно да бъдеш писател в България.
"Струва ми се трудно да бъдеш каквото и да е в България в момента", отбеляза тя, но подчерта, че всеки човек носи отговорност да обновява средата, в която живее, вместо да чака признание отвън.
Книги, които променят и оставят следа
Бешлийска разказа и за книгите, които са оставили траен отпечатък върху нея. Сред тях са произведенията на арменската писателка Нарине Абгарян, както и романизираната автобиография "Черно мляко" на Елиф Шафак, която ѝ е помогнала да осмисли преживяванията си след раждането на първото ѝ дете.
"Добрата книга е алхимична лаборатория, в която читателят влиза като един човек и излиза като друг – по-цялостен и по-завършен", каза още тя.
Любимата българска дума и посланието за 24 май
На въпрос коя е любимата ѝ българска дума, писателката посочи "благодаря".
"Това е дума ядро за същността на езика. Тя означава да дариш добро за получената добрина", обясни Бешлийска и я определи като една от най-красивите български думи.
Tя отправи послание към слушателите и читателите на ФОКУС по повод 24 май:
"Пожелавам на хората да се отнасят с грижа, съвест и любов към родния ни език, да го оживяват и изучават. Вярвам, че силата на българския език може да бъде превърната в лична сила – през доброто."
