Шенген е живата лаборатория на европейската интеграция и дума на европейската идентичност. Навършват се 40 години от създаването на Шенгенското пространство, което премахва вътрешните гранични проверки и осигурява свободното движение в голяма част от европейския континент. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" международният анализатор проф. Анна Кръстева. Събитието бе отбелязано с конференцията "40 години Шенген: хора, граници, политики", чийто акцент е върху една политика, която иска да направи Европейския съюз видим за границите.

Шенген започва като един експеримент, с желанието на 5 страни да премахнат границите помежду си. "Този експеримент се оказва толкова успешен, че днес вече петте са 29 държави,“ разказа тя. Огромно икономическото въздействие на това свободно преминаване на хората през шенгенските граници е неоспорим факт. "1.7 милиона са хората, които живеят в една страна от Шенген, а работят в друга. Тези трансгранични пространства са изключително динамични, икономически изключително проспериращи, даващи възможност на хората да направят най-добрия баланс между работа и живота, за да си осигурят това качество на живота, което индивидуално предпочитат", допълни още експертът.

По думите й повторното въвеждането на граничните контроли от някои държави се дължи на сблъсъка на политиката като алтернативи на визии и като политически дискурси спрямо политиката на граници и на свободно преминаване на шенгенските граници. "Въвеждането на граничен контрол от новото правителство на Германия е буквално политически реверанс към "Алтернатива за Германия" като жест да се успокои нейния електорат, който вижда, че правителството взима мерки толкова строги и категорични, колкото този електорат със страхове има желание да види."

Статистиката показва, че за изминалата година нерегулярните преминавания от една страна са изключително малко – 0,05%, от друга страна, те намаляват – с 40% за миналата година спрямо предходната.

"Изследвания показват, че голямото мнозинство граждани на шенгенските държави не одобряват граничния контрол, защото той забавя преминаването. Мнозинството би желало Шенген да функционира в оригиналния си вид на пространство без граници, но има части от електората, от гражданите, които пък искат да видят по твърди мерки", каза тя и посочи, че множеството анализи от проведената конференция показват, че има огромни икономически ползи за гражданите на страните от Шенгенското пространство. Другият важен извод, който е направен, е, че проблемите за сигурността са значително по-рядко свързани с границите и с контрола върху границите. "Колкото повече войни се доближават до Европа, естествено, толкова повече трябва да бъде фокусирано вниманието върху политиките на сигурност, но те далеч не всички имат пряко отражение върху контрола, върху граници."

Според проф. Кръстева Шенгенското пространство трябва да се развива и обновява по отношение на координацията. Според нея включването и все по-пълно интегриране на България в множеството системи ще доведе до изключително добри резултати за страната и за контролиране на потока. "Да бъдем пълноправни членове на Шенген, това значи да принадлежим към една от най-ценените от гражданите на Европейския съюз и на България европейски политики."