Политическият диалог между президента и парламентарно представените партии никога не е бил особено ползотворен, говоря от 2017 година насетне, макар и в различни степени и по различни причини. Това каза за годишния обзор на Радио "Фокус“ проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава и съветник на служебния министър-председател Гълъб Донев. Според него, общата причина е, когато се поставият под общ знаменател процесите преди 2020 година и след това, че повечето партии категорично не обичат и не желаят да бъдат критикувани. Не са готови да чуят различно мнение, не са готови да си признаят грешките.

"Всяка критика се превръща в някакъв едва ли не акт на война и тази непоносимост към различното мнение, към критичното мнение до някаква степен характеризираше и ГЕРБ, когато управляваше, и в голяма степен някои, повечето от партиите на четворната коалиция след избирането на тяхното правителство. В частност друга причина е, че разбира се, тук играят и определени особености на ситуацията, и определени лични особености, вероятно партиите бяха свикнали с президенти, които не реагират на техните враждебни действия, президенти, които по една или друга причина са били склони или да преглътнат, да си замълчат смирено, или да отговорят асиметрично с някакви неявни или така да кажем прикрити начини на съпротива. В случая с президента Радев, той е друг тип човек: той е открит, бих казал прям, и когато нещо не му харесва, или когато бъде атакуван с неприемливи средства, той може известно време да потърпи, да потърпи, най-накрая отговаря и нарича нещата с истинските им имена. Това, разбира се, не се харесва и води до нова ескалация на враждебност“, добави проф. Маринов.

Важно е върховният суверен определя нещата, а не партиите или другите участници в политическия живот, смята Маринов.

По всичко личи, че президентът, независимо от тези щети, които понася, остава човекът с най-голямо обществено доверие, най-големи надежди са адресирани към него.

В момента партиите, излъчени в българския парламент, представляват между 1/5 и 1/4 от хората с право на глас в България. При това положение много по-важно е да се чуе и да се представя разнообразието от гледни точки, което не може да установим от трибуната на парламента или не можем да го установим в автентичен вид, защото там всички претендират и изразяват отделни откъслечни желания на отделни части от обществото, но много често те са вътрешно противоречиви, както се вижда от опита за сформиране на всякакви мимолетни и взаимно изключващи се "коалиции“ през последните 3 месеца. "Тук вече е въпрос на гледна точка, кой какъв президент предпочита, дали предпочита някакъв снишаващ се субект, който по-скоро прилича на конферансие или оберкелнер, или човек, който ще изразява мнение различно, ще опонира на партиите по някои въпроси на едни, по други въпроси на други партии, всичко зависи от съдържанието на политиките. В състояние, когато партиите са в толкова лоша кондиция, очевидно боледуват и губят доверие, все пак президентът остава този стабилизиращ фактор, който продължава да крепи някакво ниво на функциониране на държавността.

Цоня СЪБЧЕВА