Отпускът, бил той платен или неплатен, е важен елемент за балансирането на работната и личната сфера на работниците и служителите. В законодателството се дават определени права и задължения както на едната, така и на другата страна в тази сфера.

Отсъствията от работа поради лични или други причини са неизбежна част от работния процес. В тези ситуации е важно работниците да бъдат запознати с правата си и да разберат какви са възможностите им за ползване на неплатен отпуск.

Неплатеният отпуск предоставя възможност на работника да отсъства от работа за определен период без възнаграждение, но този процес често се оказва по-сложен от очакваното, поради непознаването на изискванията в закона. Какви са те, разяснение предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

Често се случва работниците да уведомят своите работодатели за желанието си да ползват неплатен отпуск, като получават отговор от него, че не могат да получат одобрение за такова отсъствие. Този неочакван обрат води до спорове между работника и работодателя и може да създаде напрежение на работното място.

За да се избегнат такива конфликти, е важно както работниците и служителите, така и работодателите да бъдат запознати с правилата и процедурите, свързани с ползването на неплатен отпуск.

Един от основните въпроси, които възникват в тези ситуации, е дали работодателят има право да откаже ползването на неплатен отпуск на работника. Повечето хора си мислят, че понеже отпуската е неплатена, то следва само да уведомят шефа си, че няма да бъдат на работа. В закона обаче нещата са уредени по друг начин.

Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателя издава писмена заповед за отпуск.

В Кодекса на труда ясно е посочено, че работодателят може да разреши ползването на неплатен отпуск по искане на работника или служителя. Важно е да се подчертае, че тази възможност е предоставена от законодателството, но ползването на неплатен отпуск не е субективно право на работника или служителя. То става възможно само след получаване на разрешение от страна на работодателя.

Отделно, важно е да се отбележи, че ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е ползвал полагащия се платен годишен отпуск. Това означава, че дори ако работникът е изчерпал своите дни платен отпуск за дадена година, той може да поиска ползване на неплатен отпуск, ако има такава неотложна нужда.

Освен това, ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя. Този вид отпуск е достъпен за всички работници, независимо от техния опит и стаж във фирмата или институцията.

Работниците и служителите ясно трябва да бъдат информирани, че този вид отпуск не е безусловен и се предоставя по усмотрение на работодателя. Следователно, е необходимо своевременно и ясно изявяване на искането за ползване на неплатен отпуск и спазване на процедурите, установени от закона.

От друга страна, работодателите трябва да се отнасят справедливо към исканията на работниците и служителите за неплатен отпуск. Препоръчително е да се установят ясни правила и процедури за управление на неплатения отпуск, като се отчитат както нуждите на бизнеса, така и на работещите.

Важно е да се знае също, че неплатения отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година, а над 30 работни дни, само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Справка:

чл. 160 от Кодекса на труда