Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Близо 700 хиляди пълнолетни българи възприемат спиранията на водата у дома като чести. Повечето българи са доволни от качеството на водата от чешмата, но над една трета от пълнолетните българи като цяло не са доволни. Това означава условно около два милиона души. Разбира се, възможно е да има и скептицизъм по инерция, а и източниците на вода за различните хора са различни (или понякога липсват), но общата оценка показва немалка тревога. Ако към нея се добавят и непълнолетните, които не се обхващат в такива изследвания, то очертават се видими поводи за безпокойство.

Изводите са от септемврийската вълна на изследване лице в лице от ежемесечната независима програма на социологическата агенция "Мяра“ за изследвания на общественото мнение.

42,5% от пълнолетните българи свидетелстват, че водата у тях практически не спира, други 42,2% казват, че водата спира, но рядко, но има осезаем дял от 12,7%, които твърдят, че спира често. Картината изглежда най-неблагоприятно в селата, където над 20% намират спиранията за чести, а най-благоприятно – в столицата, където над 50% на практика не усещат спирания.

Въпросът съзнателно се фокусира върху масовото възприятие за честота, а не върху конкретиката колко точно спира водата. В крайна сметка, оказва се, че 12,7% или близо 700 хиляди пълнолетни българи, намират, че водата от чешмата, в мястото, което основно живеят, всъщност спира често. Ако към тях се добавят и непълнолетните, делът става внушителен.

В северозападния район за планиране близо 40% от респондентите свидетелстват за често спиране – на фона на 12,7% за страната. Това е очевидна последица от проблемите в Плевенско и Ловешко. Близо 3% не могат да преценят или пък директно казват, че нямат достъп до вода от чешма в дома си, според "Мяра".

Мнозинство от 58,4% определят качеството на чешмяната вода у дома като по-скоро добро, но има чувствителен дял от 35%, които го определят като лошо – това са близо два милиона пълнолетни българи. Останалите не могат да преценят, като отново има 1%, които свидетелстват, че нямат чешмяна вода у дома.

София отново изпъква, особено на фона на малките градове. Разбира се, и тук въпросът е зададен абстрактно. Целта е именно да се улови масовата нагласа за качество на услугата. Едно последващо изследване би могло да конкретизира по отношение чистота, питейни качества и т.н.

В извадката, разбира се, попадат и групи, които не могат да ползват централизирано водоснабдяване, попадат и обществени слоеве с различни жизнени стилове. Мнозина вероятно споделят впечатления от различни жилища, вили и т.н. Въпреки всички уговорки, ясно личи, че негативните оценки за достъпа до вода не са малко. Мнозинствата, които свидетелстват за рядко спиране, за постоянно водоснабдяване, за добро качество, няма как да представляват изследователска новина. В такъв тип изследвания важен е именно делът на обезпокоените.