В 51-ото Народно събрание наблюдаваме игра на нерви. Това коментира за предаването "Нюзрум" по Радио "Фокус" политологът Атанас Радев.

"Въпросът е на кого ще му издържат нервите, за да стартира работата на това Народно събрание. Очевидно е, че политическите партии нямат желание да започнат работа по определени законопроекти, а впоследствие и по сформиране на редовно правителство. На откриването на 51-вия парламент видяхме, че нервите на Делян Пеевски не издържаха. Виждаме Бойко Борисов да се кара от време на време от екраните. От другата страна е и Кирил Петков, който на моменти също прави опити да се кара. В този момент откровено се вижда, че предвид "домовата книга", изборът на председател на Народното събрание, поставяйки го във фокуса за евентуален служебен премиер, всъщност повдига този въпрос – по какъв начин парламентът ще управлява тази криза“, обясни той.

Според Атанас Радев няма как председателят на НС да бъде обединителна фигура, защото отсъства политическа воля за този вариант. По думите му предложената от "БСП-Обединена левица" доц. Наталия Киселова би била най-добрият избор в създалата се ситуация.

"Тук трябва нещо техническо, нещо прагматично, някой, който да познава процедурите. Според мен най-удачният вариант от гледна точка на опита би следвало да бъде доц. Киселова, имайки предвид нейния опит като конституционалист, авторитет и т.н. Тя би могла да води парламента по отношение на законодателната му програма. Въпросът обаче е, че щом не могат да постигнат консенсус за избор на председател, какво остава за постигане на съгласие по отношение на законодателна програма", коментира още Радев.

Политологът остава скептичен, че до края на годината работата на парламента ще се отпуши. Той очерта три сценария.

"Единият е този, в който политическите партии се вразумяват и правят техническо правителство, експертен кабинет, който да има ясна програма и задачи. Партиите да се обединят в мнозинства по конкретни закони, да се постигне някакво съгласие и да се тушира политическата криза. Вторият сценарий, на който съм категоричен противник, са промени в Конституцията. Това е радикалният подход – да се правят помени в момента, да се засили ролята на президента при назначаване на служебно правителство и вървене към полупрезиденски модел. Третият сценарий е задълбочаване на политическата криза и създаване на допълнителна поляризация в обществото, което да обостри много по-сериозно диалога и в някакъв момент това нещо да се взриви с протести. Това са трите сценария – радикализация, плурализация и нормализация", поясни Атанас Радев.

Според него увеличаване правомощията на президента не е изход от политическата криза, а е задълбочаване.