Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Недобрата подготвеност и слабата финансова култура са в основата на високата задлъжнялост на младите хора в България. Постоянният маркетингов натиск за насърчаване на потреблението също играе съществена роля в този процес. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ финансистът, бивш депутат и член на СИНПИ Пламен Милев

"Младите хора искат да изхарчат пари, които нямат. Искат да живеят днес, сега, не утре, не в бъдещето, което е присъщо за всеки млад човек по принцип,“ посочи гостът и добави, че в България липсват регулаторни механизми, които да поставят отчетлива граница за възможностите им да взимат кредити. "От друга страна, няма и никакъв сериозен контрол върху институцията за бързо кредитиране. Младият човек действа все още емоционално, той не мисли толкова напред в бъдещето, в резултат на това много лесно се лъже, много лесно се подхлъзва. И именно в тази посока трябва да има много сериозен механизъм,“ категоричен е финансистът.

По думите му е важно на първо място да се повиши финансовата култура на младите хора, като това трябва да започне още от училище. "На второ място, самата нормативна уредба трябва да е така уредена, че да бъдат задължени, особено институциите за бързи кредити, информацията, която дават, да е възможно най-подробна, да се подхожда към клиента по начин, по който той да разбира колко ще струва този кредит и какво ще стане, ако не може да го върне,“ обясни експертът и подчерта, че проблемът със задлъжняването демотивира младите хора на пазара на труда и стимулира сивата икономика. "Именно тук наистина има нужда от спешно регламентиране, даже може да се заимстват и практики от други европейски страни. Една от тях например е, че младите хора до 23-годишна възраст не могат да взимат кредити, по-меката е т.нар. отложен подпис, чрез който умишлено се забавя решението за отпускане на кредит с 3 дни, като се дава възможност за осмисляне дали действително имате нужда от този кредит.“

Според Милев у нас такива механизми не се приемат, защото има много силно банково лоби. "Публична тайна е, че тези фирми, които са за бързите кредити, зад тях стоят банки. Просто те са изнесли риска да не е за самата банка, а за дружеството за бързи кредити, но ресурсът е на банката. И те самите имат интерес тези бързи кредити, за да могат да заобикалят и те регулацията, те да излязат в такива фирми. И оттам нататък вече започва една дългова спирала, в която човек попадне ли един път в нея, няма излизане.“

Губеща е държавата, подчерта финансистът, тъй като един от възможните опции за младите хора, изпаднали в дългове, е да излязат в чужбина и да търсят работа навън. "Един път имаме демотивация на работната сила, и следващият момент имаме и принудителен отлив на работната сила. И тук губи най-вече държавата от потенциални приходи на осигуровки, при тази демографска криза още по-вече нещата се влошават, пазарът все повече и повече става гладен за работещи хора. В момента това е един от основните проблеми – няма кой да работи. Тук вече е ролята на държавата и именно в тази посока трябва да се предприемат мерки.“