Броят лечебни заведения в страната е твърде голям с оглед намаляващото население. Това каза икономистът Петя Георгиева от Института за пазарна икономика, автор на доклада, в "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“.

“Болничната мрежа е доста раздута и не се променя, независимо, че цели области бележат спад в населението. Недостигът на персонал води до затварянето на отделения, но няма държавна политика в тази посока. Освен държавните и общински болници – 190, има много частни заведения – 140", каза икономистът.

Поради недостиг на количество или качество на грижите в извънболнична помощ много хора прибягнат до болнична помощ, без това винаги да е здравно обосновано. Тя е най-скъпата част от здравеопазването и не е възможно всички здравни грижи да бъдат положени в болничната помощ, каза още Георгиева.

“Недобре разпределена е болничната мрежа – концентрацията на болнични заведения в големите градове обаче е разбираема. Това е световен феномен. Проблемът е, че хората смятат, че при липса на болница в тяхното населено място, те няма как да получат здравни грижи. Подобно нещо се случи, когато МОН започна да закрива училищата, но министерството устоя на натиска и довърши започнатото. Спешната помощ трябва да работи ефективно – тя също е помощ хората да получат здравни услуги навреме. Трябва да има лични лекари във всяко населено място, а не един медик да обслужва 6 села, например", поясни Георгиева.

“Достъпът до здравни услуги в планинските райони е ограничен и по този проблем трябва да се работи. Транспортът и човешките ресурси са основни фактори , които водят до тези проблеми. Най-големият проблем в системата не е финансов, а организационен. Има сериозен недостиг на медицински сестри.

Трябва да поставим условия, при които една болница да може да сключва договор с касата – да изискваме определено ниво на здравните грижи. Трябва да променим начина на финансиране – клиничните пътеки създават изкривени стимули", смята икономистът от ИПИ Петя Георгиева.