Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Напускането на 66 международни организации от САЩ е част от общата посока, по която се движи американска администрация, която много системно работи още от първия мандат на Тръмп плавно да извади страната от всякакъв тип международна бюрокрация, която първо, струва много пари, и второ, в някаква степен уврежда интересите на САЩ. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС съсобственикът на "Галъп интернешънъл Болкан“ и доктор по конституционно право Петър Кичашки.

САЩ напускат редица организации и институции, свързани с климатичните промени, като по този начин демонстрират яснота и показват на целия свят, че "начинът, по който наднационалната, неизбрана от никого бюрокрация се справяше с въпросите на климата, първо, е неточен, неверен и неправилен, и второ, той влиза в колизия с интересите на САЩ. Следователно САЩ няма повече да толерират този тип международни организации,“ посочи гостът.

По думите му изборът на Тръмп е идеологически обрат или ясна, обоснована алтернатива на досегашния политически дневен ред, който функционираше в САЩ – основният идеологически ракурс на неолибералния глобализъм. Със загърбването на тази идеологическа доктрина, САЩ спират да играят ролята на геополитически регулатор и поставят собствените си интереси на първо място. Но въпреки тази линия на поведение, САЩ все пак имат интерес от трансатлантическата взаимна военна защита и оставането в структурите на НАТО. "САЩ са този военно-политически фактор, който придава плътност на Алианса, на Северноатлантическия договор, и това ще продължи за в бъдеще. Америка има стратегически интерес да има обща отбранителна система с държавите от ЕС заради стратегическите заплахи, които действат и функционират на изток от Европа.“

Според Кичашки САЩ и ЕС са идеологически съюзници, които са гръбнакът на свободния свят, в рамките на който винаги има дискусии, дебати, противоречия, несъгласия. Но това по никакъв начин не означава, че "спираме да бъдем едно семейство“.  Това, че има някакъв спор или дебат по отношение на това по какъв начин следва да функционират отношенията между участниците на терена на свободните държави, това не е индикатор за влошаване на отношенията, това е индикатор за връщане на диалога, за отнемане на онази идеологическа хомогенност, която наблюдавахме последните тридесетина години, и превръщането им в една плетора от различни възгледи, разбирани и т.н. Но това не означава отмяна на общото семейство, означава разговор вътре в семейството.“