Един сомелиер на мед трябва да може да го разпознае, да го анализира и да го окачестви. Той трябва да познава ботаниката на биоразнообразието, за да определи вкусовата, ароматна и сензорна текстура на меда. Това изисква любов и отдаденост. Това каза сертифицираният сомелиер на мед Пенка Нешева в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.  

Пенка Нешева завършва курс на обучение за сомелиери на мед в Италия. "Много ми помага моят опит като сомелиер на зехтин. Аз вече имам доста развита сетивност", сподели тя.

Първите сомелиерски школи за мед се появяват в Италия, Франция и САЩ. "Най-престижната школа за обучение е в Италия. Аз имам честта да бъда част от нейните възпитаници“, разказа Нешева.

В Италия има сертифицирани около 60 вида мед, допълни тя.

Най-популярните видове мед са акациев, манов, билков. 'Новите видове мед се добиват от цветовете на боровинка, кафе, авокадо. Тези вкусове са наистина много атрактивни", разказа Пенка Нешева.

По думите й българският мед заема изключително престижно място на световната сцена. "Всички видове билкови и полифлорални медове, които се добиват от Странджа, планинските и полупланински райони, имат изключителни качества. И тук е нашата задача – да можем да се презентираме, да се представим, да се включим във всички професионални асоциации на световно ниво и на българско ниво да развием тези мрежи за сертификация, за курсове за дегустации и изобщо за повишаване на културата за тази супер храна", обясни Нешева.

Към момента Странджанският манов мед е единственият със защитено географско наименование. Много популярен във Франция, Япония и други държави е българският лавандулов мед. "Той има много специфичен аромат и текстура и заема изключително престижно място на световните пазари", допълни тя.

Качественият мед се разпознава по няколко признака. Видът, текстурата и цветът му трябва да съответстват на съответния биологичен вид. "Кристализиралият мед означава, че той не е загряван, т.е. той е качествен, но текстурата му трябва да бъде много фина и гладка. Когато е ронлива и има текстура на груба захар, тогава вече има примеси и процеси на ферментация", обясни Пенка Нешева.