13:27 / 03.11.2026
852
България се намира в дългов капан, държавният бюджет е натоварен с автоматично нарастващи разходи за заплати, а инвестиционните програми са се превърнали в инструмент за прикриване на реалния дефицит. Това са част от изводите на Стефан Белчев при коментара му на одитния доклад на Сметната палата за публичните финанси. Народният представител от "Прогресивна България“ Константин Проданов също коментира констатациите, като акцентира върху проблемите в управлението на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и устойчивостта на пенсионния модел, предаде репортер на ФОКУС.
Според Белчев за първи път е направен толкова подробен анализ на натрупания ефект от фискалните решения през последните седем години. Той открои три основни тенденции, които според него очертават рискова картина за публичните финанси.
Първата е увеличаването на държавния дълг, който по думите му вече не служи за финансиране на стратегически инвестиции, а за покриване на текущи разходи.
"България се намира в дългов капан. Държавният дълг престана да бъде инструмент за стратегически инвестиции, какъвто трябва да е, които да носят бъдеща добавена стойност. Той се е трансформирал в един механизъм за кешово покриване на текущите нужди и ежедневните сметки“, заяви Белчев.
Той посочи, че спрямо предпандемичната 2019 г. размерът на дълга се е удвоил през 2024 г., като прогнозира, че през 2026 г. може да достигне три пъти първоначалния си размер. По думите му годишните разходи за обслужване и лихви по дълга са нараснали от около 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,5 млрд. евро през 2025 г.
Втората тенденция според него е свързана с автоматичното увеличаване на разходите за възнаграждения в публичния сектор. За одитирания период кумулативният ефект от промените върху разходите за персонал е достигнал 11,3 млрд. лева.
Белчев посочи, че контролираното увеличаване на заплатите е било заменено с нормативно регламентирани автоматични индексации, които трайно увеличават разходната база на бюджета.
Той обърна внимание и на разминаването между демографските процеси и броя на заетите в администрацията. По думите му населението на България е намаляло със 7,13% за одитирания период, докато броят на служителите в бюджетните организации на 1000 души население се е увеличил от 24 на 28.
"Работоспособното население изчезва, а администрацията се раздува“, коментира Белчев.
Той отбеляза, че през 2026 г. е премахнато автоматичното индексиране на заплатите в публичния сектор, но това не отменя вече натрупаните разходи, които остават част от бюджетната база.
Третият проблем, който открои, е свързан с капиталовата програма и инвестициите в пътища и общини. Според него средното изпълнение на планираните инвестиции е едва 78%, а капиталовите разходи са били използвани като неформален механизъм за балансиране на бюджета.
Белчев посочи, че през 2024 г. е била одобрена програма за общински и национални проекти на стойност 13 млрд. лева при законов таван от 10 млрд. лева. По думите му общините са получили обещания за средства, които не са били обезпечени в съответния размер.
Той даде за пример и изпълнението на бюджета през 2025 г., когато, според представените от него данни, общините са получили едва половината от обещаните им средства. Белчев посочи, че номиналният дефицит е достигнал 6,73 млрд. лева, а структурният дефицит според неговата оценка е бил 4,1% от БВП.
"Къде беше контролът през тези години? Докладът дава категоричен отговор, че контролът е бил системно отслабван и заобикалян с политически решения“, заяви той.
По думите му поемането на необезпечени финансови ангажименти и приемането на закони, които автоматично увеличават разходите, са ограничили възможностите за ефективен финансов контрол. Белчев заяви, че "Прогресивна България“ настоява за фискална консолидация, по-строга финансова дисциплина и стимулиране на реалната икономика.
Константин Проданов: АПИ е поела ангажименти за 6,8 млрд. лева над осигурения ресурс
Народният представител от "Прогресивна България“ Константин Проданов открои четири основни проблема в управлението на АПИ - поемане на договорни ангажименти без осигурено финансиране, задържане на сертификати за извършени дейности, нарушения при индексацията на договорите и съществено увеличаване на първоначално заложените стойности на проектите.
По думите му за одитирания период АПИ е поела договорни ангажименти за 18,2 млрд. лева при разходна база от 11,4 млрд. лева. Разликата от 6,8 млрд. лева показва разминаването между поетите задължения и финансовите възможности на държавата.
"Тоест поемате едни ангажименти, но не е ясно кой и как ще ги плати“, коментира Проданов.
Той посочи, че заради този недостиг Министерският съвет е трябвало да отпуска допълнителни средства по бюджета на АПИ, като конкретно става дума за над 1,6 млрд. лева.
Друг сериозен проблем според депутата е задържането на сертификати за реално извършени и одобрени дейности от предходни години. Става дума за над 1000 сертификата за ремонти на стойност около 1,2 млрд. лева, както и за неплатени таксации за над 300 млн. лева. Общият размер на счетоводните корекции достига около 1,5 млрд. лева.
Проданов обясни, че несвоевременното отчитане на тези разходи е довело до изкривяване на информацията за бюджетния дефицит. Той свърза практиките и с последващата корекция на дефицита за 2025 г. от 3,5% на 4%.
Според него задържането на сертификатите създава и предпоставки за субективно разплащане с фирмите, тъй като липсват ясни критерии за реда, по който се одобряват плащанията.
"Когато няма ред и обективни критерии, по които да се одобряват сертификатите, едни изпълнители получават одобрение преди други, без да е ясно защо“, посочи той. По думите му забавените плащания създават затруднения за строителните компании, водят до съдебни спорове и допълнителни разходи за държавата. Проданов предупреди и че обвързването на бюджетите с договори от предходни години ограничава ресурса за нови проекти и инвестиции.
Като трети проблем той посочи нарушения при индексацията на договорите. По думите му става въпрос за 56 договора с обща стойност 1,1 млрд. лева, при които са установени проблеми с прилагането на механизма за индексация, включително случаи на извършване на индексации без предварително осигурени бюджетни средства.
Четвъртият проблем е свързан с увеличаването на първоначалните прогнозни стойности на проектите. Проданов посочи, че при 13 договора увеличението надхвърля първоначално заложените 78%, като общата стойност на увеличенията е около 6 млрд. лева.
Той обяви, че предстои пресконференция, на която ще бъдат представени допълнителни подробности и техническите аспекти на установените проблеми.
Проданов: Одитите няма да бъдат използвани за ограничаване на социални права и пенсии
Проданов коментира и одита на Сметната палата за социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.
Той подчерта, че резултатите от проверките не трябва да се използват като аргумент за ограничаване на социалните права.
"Нито този одит, нито другите ще бъдат използвани като извинение за ограничаване, отменяне, намаляване, замразяване и какво ли не на социални права, пенсии и придобивки. Нищо такова не може да бъде допуснато“, заяви депутатът.
По думите му целта на одитите е да се установи дали социалната политика се провежда по устойчив начин и дали зад увеличаващите се плащания стоят достатъчно финансови източници.
"Въпросът не е дали трябва да се подобрява защитата на уязвимите групи. Това трябва да се прави и ние го правим и ще продължим да го правим, въпреки тежките бюджетни ограничения. Въпросът е дали това се прави по устойчив начин“, коментира Проданов.
Той посочи, че разходите за пенсии и обезщетения за болест нарастват с прогнозно 56%, докато брутният вътрешен продукт се увеличава с 71,6%. Според него приходите от осигурителни вноски във фонд "Пенсии“ също не нарастват достатъчно, като делът им се променя от 50,9% на 56,9%.
По думите му дефицитът във фонд "Пенсии“ вече е близо 12 млрд. лева и се покрива чрез трансфери от централния бюджет.
"Трансферите са нещо, което е важно и което ще продължим да правим, но сметката не трябва да бъде за сметка на дългове, а за сметка на общото икономическо развитие“, заяви Проданов.
Като друг проблем той открои промените в пенсионната система през последните години, които според него са правени на парче и без дългосрочна визия. По думите му това е довело до деформиране на пенсионния модел и до отслабване на връзката между осигурителния принос и размера на получаваната пенсия.
Проданов посочи, че около 45% от пенсионерите в България получават минимална пенсия, което според него е показател за нарушената връзка между осигурителните вноски и реалните пенсионни права.
Той подчерта, че социалните плащания трябва да бъдат осигурени с устойчиви приходни източници и да се реализират прозрачно през системата на социалното осигуряване. Одитът е за периода на 2020 г. до 2026 г. Проданов посочи, че в този период служебните правителства, назначени от Румен Радев в качеството му на президент, не са приели бюджет, а е работили с настоящ.
Бюджет 2027
