14:56 / 03.11.2026
362
Това, което направи "Прогресивна България“, идвайки на власт, беше да дискредитира правителството, да прехвърли част от разходите и измислиха този вариант. Това заяви народният представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова в отговор на изнесената по-рано днес информация от Константин Проданов и Стефан Белчев от "Прогресивна България“ за окончателните доклади на Сметната палата от възложените извънредни одити, предаде репортер на ФОКУС.
На брифинг от ГЕРБ-СДС коментираха констатациите в докладите за Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Агенция "Пътна инфраструктура“, като отправиха критики към управляващите за интерпретацията на бюджетния дефицит за 2025 г., натрупаните задължения в пътния сектор и евентуални промени в пенсионната система.
Теменужка Петкова заяви, че проверките са обхванали периода от 2020 г. до май 2026 г., а направените сега констатации не са изненада. Тя коментира и критиките от страна на "Прогресивна България“, че предходни периоди вече са били одитирани.
"Има одитни стандарти, има одитни практики, които трябва да се спазват. По този начин се поставят под съмнение резултатите от предходните одити през предишните години, които са извършени от органите на Сметната палата", посочи тя.
Според нея е недопустимо да се говори за "фокуси“ на финансовите министри през годините, без да се посочва кои конкретно са отговорните лица. Петкова постави и въпроса къде е бил контролът през този период, като отбеляза, че отговор на него могат да дадат хората, които дълги години са работили в контролната система.
По отношение на присъединяването на България към еврозоната тя подчерта, че процесът е ясно регламентиран с европейски правила и критерии, които не допускат субективни фактори да влияят върху решението.
Петкова отхвърли твърденията за манипулиран бюджетен дефицит през 2025 г.
"Дефицитът за 2025 година е такъв, какъвто е верифициран от Евростат и от Националния статистически институт. Той е 3,5% от брутния вътрешен продукт на страната с разходите за отбрана и 2,9% с използваната дерогация за увеличените разходи за отбрана“, заяви тя. Според нея "Прогресивна България“ е използвала одитите, за да прехвърли част от разходите от 2026 г. към 2025 г. и така да създаде впечатление за по-висок дефицит на предишното управление.
"Всъщност и тези одити, според мен, основната им цел беше да стигнат до АПИ и оттам вече да могат да се трансформират част от разходите, които се отнасят за 2026 г., в 2025 година“, посочи Петкова. Тя определи действията на настоящото правителство като прецедент в Европейския съюз, тъй като според нея няма друга държава членка, която по собствена инициатива да е поискала ревизия на вече приключила бюджетна година.
По темата за пътната инфраструктура думата взе и народният представител от ГЕРБ-СДС Николай Нанков. Той заяви, че партията му няма отношение към управлението на пътния сектор през последните шест години.
"Нито получихме по-добри пътища, получихме повече задръствания, тапи, по-скъпи билети с 30%, получихме по-високи цени, получихме индексация на договори, ще стане дума след малко и за това, но не получихме по-добри пътища“, коментира Нанков.
Той акцентира върху натрупаните задължения за близо 18 млрд. лева в рамките на последните шест години, като посочи, че те са възникнали при гласувани годишни бюджети за пътния сектор в размер на по-малко от 12 млрд. лева.
Нанков отправи критики към бившия служебен министър на регионалното развитие Иван Шишков, като заяви, че по време на управлението му през 2023 г. са били сключени договори за над 8 млрд. лева.
Сред тях той посочи договорите за двата участъка на автомагистрала "Русе - Велико Търново“ за близо 2 млрд. лева, договорите за текущ ремонт и поддръжка за над 400 млн. лева, както и договори за мантинели, маркировка и пътни знаци.
"Не да се оправдава колегата Белчев и да се опитва да го обвинява, че тук е нямал гласуван бюджет. Още по-лошо - не негласуван бюджет 2023 година, а от служебния кабинет сключени договори от подопечната му Агенция "Пътна инфраструктура“, заяви Нанков.
Той даде за пример и ремонта на републиканския път между Симитли и Банско, извършен през 2023 г. по договор за текущ ремонт и поддръжка. Според него става въпрос за основен ремонт, прикрит като текущ, тъй като пътят е с увеличен габарит.
Нанков се позова на доклад на Агенцията за безопасност на движението по пътищата към Министерския съвет, според който за подобна промяна е било необходимо изготвянето на инвестиционни проекти, утвърждаването им и издаването на разрешение за строеж.
По думите му тези процедури не са били изпълнени, а по случая има подаден сигнал до прокуратурата.
По отношение на индексацията на договорите за пътно строителство Нанков посочи, че тя е извършвана през последните три години по методика, приета от кабинета на Гълъб Донев през 2023 г. Той отбеляза, че различни правителства са прилагали формулата, включително и настоящото, като даде за пример договори за автомагистрала "Хемус“.
От своя страна народният представител от ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев коментира информация, според която правителството обмисля промяна в разпределението на осигурителните вноски между първия и втория пенсионен стълб. По думите му става въпрос за намаляване на вноската по индивидуалните партиди и съответно увеличаване на тази за солидарния стълб.
"Надяваме се това да не е вярно. Ако е вярно, ние ще реагираме остро като опозиция, защото смятаме, че това е вредно, безотговорно, грешно, несправедливо, типично лява политика, която наказва работещите хора, която наказва хората, които създават доход“, заяви Вълчев.
Той припомни, че през последните 25 години посоката на пенсионната реформа е била към увеличаване на дела на втория стълб. Според него именно демографските дисбаланси в страната са една от основните причини за създаването му.
Вълчев посочи, че през 70-те години в България са родени около 1,4 млн. деца, докато през последните години годишно се раждат приблизително 60 хил. деца.
"Точно затова беше измислен този втори стълб. Ако по него няма достатъчно средства, то от сега можем да кажем, че се залага бомба за следващите поколения“, коментира депутатът.
Според него евентуалното прехвърляне на осигурителна тежест от втория към първия стълб представлява национализация и преразпределение на средствата.
"Ние ще внасяме едно и също, без сегашните пенсионери да получават повече, забележете, а в същото време се увеличава тази тежест, която не е пряко свързана с това, което ние ще получим в бъдеще“, посочи Вълчев.
Той изрази мнение, че подобна промяна би създала допълнителни рискове за устойчивостта на пенсионната система и заяви, че според него правителството прибягва до подобна мярка, тъй като не успява да събере достатъчно средства въпреки увеличената осигурителна база.
