Паник атаката е внезапен епизод на интензивен страх или силен дискомфорт, който може да настъпи без видима причина. Често се съпровожда от физически симптоми като сърцебиене, стягане в гърдите, задух, треперене, световъртеж или усещане за загуба на контрол. Това каза Елена Атанасова, онкопсихолог.

"За много хора първата среща с паник атаката е шокираща и се търси помощ най-напред от спешна помощ поради подозрение за сериозно физическо заболяване. В действителност паник атаките са свързани с повишена активност на симпатиковата нервна система – системата, която отговаря за реакцията "бий се или бягай". Те могат да бъдат изолирани епизоди или част от по-широка клинична картина, като паническо разстройство. Паник атаката никога не идва от нищото. Тя е отговор на липсата на опора, на натиска да се справяш, на страхове, които не смееш да формулираш", коментира още тя.

"Паник атаката е отделен епизод – внезапна, интензивна реакция на тревожност, която обикновено достига своя пик в рамките на 10 минути. Може да се появи веднъж или в отговор на конкретна ситуация, натрупан стрес, преумора или физическо изтощение. В този смисъл една или дори няколко паник атаки не означават наличие на психично разстройство. Паническото разстройство е диагностицирано състояние, при което паник атаките се повтарят редовно и са съпътствани от постоянна тревожност относно бъдеща атака, както и от поведенчески промени – избягване на определени места, дейности или ситуации. В някои случаи се развива и агорафобия – страх човек да остане сам или на място, откъдето евентуално "няма изход". В практиката ми често се срещам с хора, които дълго време са успявали да "контролират" тревожността си, но след повтарящи се епизоди започват да променят всекидневието си – избягват срещи, спират да пътуват, отказват определени ангажименти. Това поведение обикновено е сигнал, че преживяването е преминало границата на епизодичното и изисква по-задълбочена психотерапевтична работа", каза Елена Атанасова пред zdrave.to.

Причините за възникване на паник атака обикновено са комплексни и не се свеждат до един-единствен фактор. Най-често става дума за взаимодействие между биологични, психологически и социални компоненти. От физиологична гледна точка паник атаката е резултат от рязко активиране на симпатиковата нервна система – същата, която се задейства при реална опасност. Това активиране може да бъде предизвикано не само от психичен стрес, но и от промени в хормоналния баланс, нарушен сън, недостиг на хранителни вещества, хронични възпалителни процеси или дори рязко понижение на кръвната захар.

На психологическо ниво често се наблюдават потиснати емоции, нерешени вътрешни конфликти, усещане за натиск, липса на контрол или неосъзнати страхове. Понякога тревожността се натрупва дълго време и тялото реагира с паника в момент, който не изглежда "обективно" заплашителен. "Например една от пациентките ми е преживяла първата си паник атака по време на обикновен разговор в работна среда", поясни специалистът.