Днес отбелязваме Световния ден на множествената склероза (MС). Целта е да се увеличи осведомеността и подкрепата за пациентите с това заболяване. Символът на кампанията е оранжева панделка, подобно на розовата за борба с рака на млечната жлеза.

Заболяването е описано и отделено като нозологична единица още през 1868 г. от Жан-Мартен Шарко. То е наричано "Великата имитаторка“, поради разнообразието от симптоми и непредсказуемия му клиничен ход. От времето на Шарко до наши дни знанията ни за МС и възможностите за провеждане на ефективна терапия значително са напреднали, казва д-р Христина Димитрова от екипа на Клиника по нервни болести на ВМА във Facebook.

Ето какво още каза тя:

Множествената склероза е хронично, възпалително, автоимунно заболяване на централната нервна система. Засяга предимно млади хора. България попада в средно рисковата зона по отношение на болестността. В Северна Америка и Северна Европа боледуват по- често, а ниска болестност има в Африка, Азия и Латинска Америка.

Според последните данни в България вероятно има около 7000 болни с това заболяване.

По отношение на етиопатогенезата има различни хипотези, като най-общо се приема, че заболяването се развива при генетично предразположени индивиди в съчетание на определени фактори на околната среда. Установени са генетични мутации, които са свързани с повишен риск за развитие на заболяването. Децата на родители с МС имат риск 1 на 48 за целия живот да се разболеят. При първо поколение родственици рискът от поява на МС е 20-40% по-висок риск в сравнение с този на общата популация.

Вирусната хипотеза се основава на данни, получени при наблюдение на опитни животни и на наличие на вирусни агенти при МС пациенти. Обсъжда се ролята на HTLV-1, Херпес симплекс вирус, Варицела зостер вирус, Цитомегаловирус и Епщайн Бар вирусите. За последния е известно, че рискът за МС се увеличава 30 пъти след инфекция с него.

Симптомите на заболяването са разнообразни:

- Сетивни – изтръпване на ръцете и краката, "преминаване на ток“ по гърба и крайниците при навеждане на главата напред.

- Нарушения от страна на зрението – загуба на зрение на едното око, дефекти в зрителното поле, двойно виждане.

- Двигателни прояви и нарушения на координацията – слабост в крайниците, залитане, тремор, нарушена походка, световъртеж, стягане в краката.

- Проблеми с отделителната система, като внезапни позиви за уриниране, непълно изпразване на мехура, изчакване в началото.

- Хронична умора.

- Депресивни настроения, особено в началото и когнитивни нарушения с напредване на болестта, когато настъпва и атрофия на мозъка.

Диагнозата се поставя от невролог по определени критерии възоснова на анамнеза, неврологичен преглед и някои допълнителни изследвания:

Провеждането на МРТ е изключително показателно, особено с контрастна материя, което спомага за различаването на стари от новопоявили се демиелинизиращи лезии.

В болнична среда се провеждат и допълнителни изследвания с цел доказване на заболяването и диференциална диагноза (различаване на МС от други заболявания) – лумбална пункция за изследване на цереброспинална течност, зрителни и слухови евокирани потенциали – измерват бързината, с която информацията се предава по нервните пътища.

Кръвни изследвания – подпомагат диагнозата и диференциалната диагноза на заболяването, търсят се и специфични биомаркери свързани с МС, серологични изследвания, ниво на витамини.

Оптична кохерентна томография, при която се откриват специфични промени в ретината и други очни изследвания, свързани с конкретни прояви на заболяването.

Различаваме няколко форми според хода на заболяването:

- Пристъпно ремитентна форма – най-честата форма. Заболяването протича с пристъпи, които се редуват с кратки или дългосрочни ремисии и пълно възстановяване от пристъпа.

- Първично-прогресивна форма – около 10%. При нея няма очертани пристъпи. Нарушенията възникват постепенно. Началото обикновено е след 40-годишна възраст.

- Вторично-прогресивна форма – развива се след пристъпно ремитентната форма- пристъпите не са ясно отграничени и възстановяването след тях е непълно.

- Според степента и скоростта на протичане различаваме доброкачествена форма - с леки, редки пристъпи с пълно възстановяване и дълговременни ремисии и остра (малигнена) форма – с бурно начало и тежко протичане, до кома и неблагоприятен изход.

За съжаление все още липсва дефинитивно лечение на Множествената склероза. Прилагат се лекарства, които имат за цел да променят хода на заболяването, да отложат и намалят инвалидността.

Острите пристъпи се лекуват с кортикостероиди във високи дози, които намаляват възпалението и повлияват временно имунния отговор. За лечение на пристъпи може да се приложи и плазмафереза – процедура при която се плазмата се отделя от формените елементи на кръвта и се заменя от донорска плазма или белтъчни разтвори, като по този начин се отстраняват циркулиращите автоантитела.

Извън пристъпният период се прилагат се медикаменти, модифициращи хода на заболяването.

По различни механизми повлияват имунния отговор и така променят хода на заболяването, като намаляват честотата на пристъпите и тежестта им и по този начин забавят инвалидизацията.

Лечението е скъпоструващо и е 100 % реимбурсирано от НЗОК. То се провежда от специализирани комисии, които проследяват по определени критерии всеки един пациент, лекуван с медикаменти, модифициращи хода на заболяването. Такава специализирана комисия за лечение на множествена склероза функционира и в клиниката по нервни болести на ВМА.

Последната разполага с всички необходими диагностични методики за диагностика, лечение и мониториране на заболяването. Съветваме всеки един пациент с МС да се интересува активно от възможностите за лечение. Да се информира надеждно от специалистите с опит за ползите и възможните рискове за лечение и да вземат осъзнато решение, базирано на доказателства, а не на предположения и недоказани практики.