В зависимост от стадия на заболяването, можем да заключим и какви са възможностите и терапевтичните ни опции. Но, такива имаме много повече, отколкото преди 20 години. Тоест, това, което сме чували и знаем за онкологичните заболявания вече е променено – всеки ден излизат нови медикаменти, търсим нови терапевтични възможности. И тези пациенти са с възможност и перспективи в лечението и, съответно, излекуването. Това каза онкологът д-р Любов Симеонова.

"При нас, за съжаление, скрининговите програми не са държавна политика, не са застъпени и, съответно, повечето хора често неглижират проследяването на болестта, рядко ходят на профилактични и контролни прегледи, рядко се включват в кампанийните скринингови програми, ако въобще има такива налични. И, съответно, заболяването се диагностира в доста авансирал стадий. Много често пациенти идват със заболяване, чиято симптоматика са неглижирали с години", коментира още тя пред zdrave.to.

"Дали от страх, дали от незнание, дали от притеснение или липса на достъп до болнична помощ, заради населено място. И често това е основната причина в България да говорим толкова често за метастатично заболяване, защото при колоректалния карцином петгодишната преживявамост в първи стадий /стандартен показател, който проследяваме в зависимост от стадия/ е вече над 90%. При четвърти стадий е едва 12%. Но, прогнозата на едно заболяване варира драматично в зависимост от стадия, в който е диагностицирано. При авансирало заболяване с множество метастази, с налична симптоматика и увредено общо състояние, много по-трудно би могло да се приложи оптимална терапия, която да удължи преживяемостта, както при не толкова авансиралите случаи", обясни специалистът. 

"За съжаление, профилактичният преглед от типа пълна кръвна картина и биохимия, не би могъл да ни даде информация за диагностициране на колоректалния карцином. Златен стандарт за проследяването и скринингът е фиброколоноскопията. Тъй като заболяването се подмладява напоследък, особено когато имаме фамилна анамнеза, следва още след 45 години човек да започне скрининг посредством фиброколоноскопия. На база резултата от първата колоноскопия, гастронтерологът препоръчва какъв ще е интервалът до следващото изследване. Тоест, дали ще е след 5, 10 или след 2 години, ако има някаква форма на полипоза на дебелото черво. Това е начинът, по който правим скрининг за дебелочревения карцином. Сред неинвазивните методики, алтернатива на фиброколоноскопията, тъй като много хора се плашат от нея, е фекалният тест за окултно кървене. Това е единственият метод за масов скрининг чрез химичен индикатор, който е одобрен за рутинно приложение и може да се прави ежегодно. Като при положителен резултат, т.е. наличие на невидима за окото кръв във фецеса, се налага да се проведе и фиброколоноскопия, за да се уточни от коя част на дебелото черво идва кървенето и свързано ли е с онкологично заболяване или не. Но, това не е дефинитивен тест, който може веднага да ни даде диагноза. Единственият такъв златен тест като стандарт е фиброколоноскопията", каза лекарят.