17:55 / 13.09.2026
3192
Първото нещо, над което трябва всеки един от нас да се замисли, е какво е училището, което създаваме за децата. Не става въпрос само за учениците, които сега постъпват в първи клас или завършват 12. клас, а за всички деца, на които им предстои да живеят в бъдеще, което дори ние не можем да си представим в най-смелите си мечти. Това коментира за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС Зорница Трифонова от Асоциация "Родители“.
Според нея разговорът, който обществеността трябва да води днес, далеч надхвърля рамките на традиционния празничен ден.
"Разговорът, който поставяме сега, е не само на база излезлите резултати от PISA, а и всичко, което се случва в последните години в българското образование. Факт е, че не виждаме ясна заявка и ясна посока за това какви деца искаме да завършват образователната система, с какви знания, умения, компетентности и как да бъдат подготвени за живота, който ги очаква“, обясни тя.
Отвъд оценките: Какво трябва да даде съвременното училище?
Зорница Трифонова открои и най-важните стълбове, върху които трябва да стъпи днешното образование. На първо място, училището трябва да съхрани и запази любопитството, с което детето влиза в него. То трябва да показва на ученика, че знанието има дълбок смисъл и е възможност за постигане на лични цели и мечти.
По думите й знанието е ценност, а не просто инструмент за изпитване и поставяне на оценки. Детето трябва да бъде поставено в центъра на системата, а самото образование бъде мислено около младите хора и нуждите на съвремието.
Експертът подчерта, че натрупването на знания остава фундаментално: "Ако ние нямаме нужните знания в дадена област, не можем критично да разсъждаваме по дадена тема, не можем да имаме позиция по даден въпрос, нито да оценим това, което виждаме, чуваме и ни се представя като позиция“.
Според нея, въпреки това теорията задължително трябва да върви ръка за ръка с практиката. Ученето на даден предмет трябва да намира приложение в решаването на реални житейски казуси. Важно е също така да насърчаваме самостоятелното мислене на децата, да подкрепяме тяхното психично благополучие и да развиваме здравна култура, финансова грамотност и дигитално-медийни умения.
"Разбира се, училището е мястото, където децата развиват най-много и своите социално-емоционални умения. Това е нещо, което трябва да върви като нишка през целия образователен процес, за да могат те да се надграждат и след това да бъдат пълноценни участници в живота“, каза още Зорница Трифонова.
Резултатите от PISA 2025: Къде е истинският проблем?
Коментирайки тревожните данни от международното изследване PISA за 2025 г., експертът посочи, че проблемът има комплексен характер. Той започва още от образователните програми и методите на преподаване. Ако системата изисква от децата единствено да възпроизвеждат учебния материал наизуст, с точно определени думи, от тях не може да се очаква въображение, нито умение да задават трудни въпроси и да търсят решения.
"Няма как да подготвяме децата за един изпит или контролно, а след това да искаме от тях да бъдат функционално грамотни и свободно да боравят с текст. Всичко, което включва PISA като изпитен формат, изисква децата да могат да използват знанията си в реални житейски ситуации“, коментира тя.
Според нея липсата на практически умения е плашеща: "Ако едни ученици завършват училище, но не знаят как да си подготвят мотивационно писмо, как да се явят на интервю за работа, как да изберат съзнателно професия или как да си направят финансов план на приходите и разходите, ние не можем да кажем, че сме ги подготвили за живота.“
Трифонова е категорична, че след оповестяването на подобни негативни резултати обществото твърде лесно влиза в ролята на обвинител – сочим с пръст децата, родителите или учителите, без да предприемаме реални действия.
"Ние само обвиняваме някого и прехвърляме вината, след което обаче не следват действия. Да кажеш, че някой е виновен, означава да му кажеш и как да се промени и да се подобри“, посочи тя, сравнявайки ситуацията със слабата оценка на едно дете, която остава без градивен разговор. По думите й децата не могат да бъдат сочени за виновни за система, която възрастните са създали и в която са ги задължили да участват. "Условията за развитие са отговорност на обществото“, убедена е Трифонова.
На въпрос какви приоритети би поставила пред Министерството на образованието и науката още от тази учебна година, тя отговори:
"Включване на важните компетентности не само като текст в закона или наредбата, а реалното им случване в училище. Да се осигури нужната подкрепа за учителите, така че те да развиват социално-емоционални умения, финансова грамотност, критично мислене и дигитална култура. Всичко това трябва да стане възможно максимално скоро, а не да отчитаме едно и също година след година.“
Телефоните и изкуственият интелект: Забрана или умна интеграция?
Темата за технологиите в класната стая остава една от най-дискутираните. Според Зорница Трифонова мобилните устройства нямат място в учебния час, ако служат за разсейване и не са обвързани с конкретна задача.
Въпреки това подходът на пълната изолация е грешен: "Когато кажем "без телефони в училище“, често си представяме, че децата ги оставят на входа или у дома и така решаваме проблемите с мотивацията и грамотността. Но можем ли да си представим някой от нас като възрастен да функционира без технологиите днес?“
Според нея вместо забрани, децата трябва да бъдат активно обучавани как да борят дигиталната среда. Подобно на това как едно дете не се пуска само на улицата без предварителна подготовка за правилата за безопасност, същото важи и за интернет пространството и социалните мрежи.
Специфичен фокус бе поставен и върху навлизането на изкуствения интелект (AI): "Изкуственият интелект трябва да бъде помощник на децата в училище, а не основен изпълнител на важните процеси. Те трябва да задават хода и рамката, а не да очакват машина да мисли вместо тях.“
По думите й AI може да допринесе за по-персонализирано учене и по-добра подкрепа на ученика, стига резултатите да бъдат валидирани от професионалисти.
Как ще изглежда българското училище след 10 години?
Погледът към бъдещето разкрива визия за образователна среда, която не налива готови факти, а учи децата на най-важното умение на XXI век – ученето през целия живот.
"Ученикът трябва да може да мисли самостоятелно, да бъде гъвкаво и да се адаптира към условията, в които ще търси реализация. Училището трябва да е място, където се тренираме за живота, а не след това тепърва да започваме да учим“, каза експертът, отбелязвайки с тревога факта, че много деца губят интерес към ученето още в ранните си години.
В навечерието на 15 септември Зорница Трифонова отправи и своето вдъхновяващо послание към учениците: "Ще им пожелая да съхранят своето желание за учене и развитие, да търсят възможности и да виждат във всеки учител и съученик някой, от който могат да научат нещо ново. И да използват максимално времето, което имат, за да обогатяват и развиват себе си.“
