Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Парламентът прекрои Изборния кодекс преди предстоящите президентски избори през октомври. Приетите на второ и окончателно гласуване промени ще действат до провеждането на вота, след което депутатите ще се върнат към обсъждането на цялостна реформа на изборните правила, предаде репортер на ФОКУС. 

Вече стана ясно, че изборите за стола на "Дондуков" 2 ще са на 25 октомври т.г., но ще се проведат по нови правила. Какви са те? 

След продължителни дебати Народното събрание прие на второ пакет от изменения в Изборния кодекс. Основните изменения са свързани с начина на гласуване, организацията на изборите зад граница и функционирането на изборната администрация. Сред най-съществените нови правила е въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели.

Хартиената бюлетина ще остане възможна в секциите с под 300 избиратели, както и в подвижните секции, лечебни и социални заведения, на плавателни съдове под български флаг и в определени секции извън страната, където броят на избирателите е по-малък.

С приетите промени отпада ограничението за откриване на до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държавите извън Европейския съюз. Така след влизането в сила на измененията българските граждани в тези страни ще могат да гласуват в повече секции.

Друга промяна предвижда заседанията на общинските избирателни комисии да бъдат излъчвани на живо в интернет. Съставите на секционните избирателни комисии вече ще трябва да бъдат назначавани най-късно 15 дни преди изборния ден, вместо досегашния срок от 25 дни.

Депутатите решиха още да бъде създадено специализирано звено към ЦИК за обучение на членовете на секционните избирателни комисии. Към него ще има и електронен регистър на лицата, които успешно са преминали обучение.

В Изборния кодекс се записва и забрана социологическите агенции да публикуват резултати от проучвания и екзитполове в деня за размисъл и в изборния ден до 20:00 часа. Агенциите ще трябва да подписват декларации, че няма да предоставят данни от екзитполове на медии и политически партии в изборния ден.

Сред приетите текстове е и заличаването на район "Чужбина" от Изборния кодекс. Той беше предвиден в закона, но до момента така и не беше реализиран. От управляващите мотивираха решението с аргумента, че българите зад граница и сега са представлявани от избраните народни представители.

По предложение на Министерството на вътрешните работи в закона се въвежда възможност избирателни секции да не бъдат разкривани при наличие на съображения за сигурност - например при военни конфликти. Предвижда се това да важи и за т.нар. ваканционни секции, когато извън туристическия сезон няма достатъчно избиратели.

Съществено се разширяват правомощията на председателя на ЦИК. Той ще има право да управлява бюджета на комисията, да утвърждава щатното разписание на администрацията и да сключва и прекратява трудови договори със служителите.

Приети бяха и изменения, свързани с улесняване на самостоятелното гласуване на незрящи избиратели. Предложението беше направено от депутата от ПБ Иван Янев. Новите правила ще започнат да действат след една година, за да има време за провеждане на обществена поръчка и въвеждане на необходимите функционалности в машините. Това означава, че промяната няма да бъде приложена на предстоящите президентски избори през есента.

Окончателно МВР няма да отговаря за сертифицирането на софтуерите, както първоначално управляващите поискаха, но впоследствие се отказаха. 

Наред с приетите изменения, част от предложенията за промени в Изборния кодекс не успяха да съберат необходимата подкрепа в пленарната зала.

Не бе прието предложението на ДПС за въвеждане на машинно гласуване чрез т.нар. "оптично устройство за сканиране". От ДПС продължават да определят настоящите машини за гласуване като "мадуровки", а управляващите заявяват, че е нужно повече време и по-детайлно изготвяне на законопрокета по тази точка. 

Предложението на "Възраждане" заседанията на общинските избирателни комисии да се провеждат при публично онлайн излъчване беше включено в промените, но друга тяхна идея - членовете на секционните избирателни комисии да имат поне завършено основно образование - не беше подкрепена.

Не беше запазена и първоначалната идея социалните мрежи и личните блогове да бъдат третирани като медийни услуги. Ако беше приета, тя щеше да разшири ограниченията за предизборна агитация и в тези платформи.