16:32 / 30.07.2026
242
Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е обнародван в петъчния брой на Държавен вестник. План-сметката беше окончателно приета от Народното събрание на 24 юли.
Бюджет 2026 предизвика остри реакции сред опозиционните партии. От парламентарната група на "Продължаваме промяната" внесоха петиция, подписана от над 30 хиляди души от цялата страна, с призив президентът Илияна Йотова да наложи вето върху закона. Държавният глава обаче отказа с мотив, че връщането на текстовете би нанесло още по-големи щети на държавните финанси.
Решението на президента стана повод за критики от страна на опозицията.
Какво предвижда Бюджет 2026?
Проектът залага бюджетен дефицит в размер на 5,7% от БВП, или 7,2 млрд. евро, както и рекордни разходи от 56,8 млрд. евро, равняващи се на 45,4% от БВП. Разчетите на Министерството на финансите предвиждат свръхдефицитът постепенно да бъде сведен до 3% от БВП до края на 2028 г., като за 2027 г. е планирано ниво от 3,8%. Очакваната средногодишна инфлация е 4,3%, а прогнозният ръст на икономиката е 2,6%.
-Минимална работна заплата (МРЗ) - отпада досегашният механизъм, който определяше МРЗ като 50% от средната заплата в страната. До въвеждането на нов модел, договорен между държавата, работодателите и синдикатите, МРЗ остава 620 евро.
- Промени при изчисляването на трудовия стаж - с приетите промени в Кодекса на труда от 1 януари 2027 г. един ден трудов стаж ще се признава, когато работникът или служителят е отработил пълното законоустановено за него работно време за деня. При работа на непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално на изработените часове спрямо установеното работно време. Новите правила няма да засягат вече натрупания стаж – до 31 декември 2026 г. трудовият стаж и произтичащите от него права ще продължат да се определят по досегашния ред. Една година трудов стаж ще се зачита, когато са натрупани 12 месеца признат стаж. Промяната ще има отражение основно върху работещите на непълно работно време - например служителите на 4-часов работен ден ще натрупват стаж по-бавно спрямо тези на пълно работно време, тъй като той ще зависи от реално отработените часове.
-Финансиране на общините - премахва се Инвестиционната програма за общински проекти от 2024 г. Оттук нататък общините кандидатстват пред Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а окончателното одобрение се дава от Министерския съвет. Разширен е кръгът на допустимите проекти, включително и нови проекти, подадени навреме. Регионалният министър може да променя параметрите на проектите без увеличение на максималната им стойност.
-Бюджет на държавната администрация - отпадат автоматичните механизми за обвързване на възнагражденията в публичния сектор и механизмът за определяне на минималната работна заплата.
-Комисията по досиетата - дейността се прехвърля към Държавната агенция "Архиви“, като досегашните данни ще бъдат дигитализирани.
-Акцизи върху тютюневи изделия - определени са нови ставки за пушене: 130 евро/кг от 1 август 2026 г.; 138 евро/кг от 1 март 2027 г.; 146 евро/кг от 1 януари 2028 г.
-Парламентът реши да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните от системата. Те запазват основните си месечни възнаграждения, индексирани при условията и по реда на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото важи и за МВР и НСО.
Бе одобрена и възможността за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро през 2026 година. Решенията бяха гласувани на второ четене при обсъждането на бюджета. От 1 август 2026 г. заплатите на държавните служители и работещите в съдебната система трябва да бъдат определени така, че след удръжките за осигуровки и данъци да не са по-ниски от получаваните към 31 юли възнаграждения.
С приетия бюджет на държавното обществено осигуряване се променя и съотношението при плащането на личните осигурителни вноски за държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт - 80:20 от август 2026 г., а от началото на 2027 г. - 60:40.
Парламентът прие и нови прагове за доходите при получаване на семейни помощи. От 1 август средномесечният доход за помощ при бременност и отглеждане на дете до една година става 466 евро, а за детски надбавки в пълен размер - 415 евро. Одобрен беше и максимален размер на новия държавен дълг за 2026 г. до 10,1 млрд. евро, като в сумата е включен заем от 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
Също така цените на електронните винетки скачат с 30%. Така цената на годишната винетка ще скочи от сегашните 49.60 евро на 64.50 евро. Седмичната ще стане 10 евро при сегашни 7.67, а месечната - нараства от 15.34 на 19.90 евро.
Т.нар. "малки бюджети" - на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) също бяха обнародване в Държавен вестник преди дни.
