Ново изследване хвърля светлина върху престъпността в социалистическа България. Това каза историкът д-р Стефан Иванов в “Денят на Фокус" по радио “Фокус". Изследване за нивата на престъпност по време на комунизма той е осъществил с книгата “От кражби до убийства". Тя засяга периода 1944 - 1989 г. “Човек винаги наслагва личните си спомени върху историческото време, в което живее. Те обаче са индивидуални за всекиго - ако някой не се е сблъскал в конкретния период с престъпления, за него престъпността тогава е била 0%. Ако някой е ограбен, бит, насилен, тогава за него тя е 100%. Спомените са много субективни", предупреди историкът.

“Колективната памет е най-големият враг на съвременната история. Човек трябва да се подсигури с безспорни извори и материали от епохата. Нямах предварително поставена теза. Десетки хиляди архивни страници съм изчел, работих над книгата 4 години и половина. Предимно съм ползвал архива на МВР, на Комисията по досиетата, лични спомени, спомени на други учреждения - на бившето Главно следствено управление, което сега е Национална следствена служба", поясни д-р Иванов.

Изводите на колективната памет се сблъскват челно с картината на престъпността, която чертаят самите криминалисти от епохата, поясни ученият. “Ръководството по високите етажи на държавата отлично е било информирано за реалните нива на престъпността. Период от 45 г. е много голям и има своите подпериоди. Те са три - от преврата до края на 50-те г. Тогава имаме посттравматичен стрес вследствие на войната. Новата власт тогава убива голяма част от предишните криминални полицаи. Назначават се некомпетентни хора по партийна линия, които са проблем - нивата на престъпност се увеличават, а разкриваемостта е изключително ниска. Затова се създава школата “Георги Димитров" - академията на МВР, която трябва поне частично да шлифова некомпетентните назначения в системата. Впоследствие тя се професионализира.

През 60-те г разкриваемостта се покачва. Добрите години са 70-те - ниски нива на престъпност и висока разкриваемост на престъпленията. Шокиращо е, че най-тежкото положение относно престъпността е между 1984 и 1989 г. По-жестоки престъпления и ниска разкриваемост характеризират този период", отеляза изследователят.

“Тежките престъпления в този период са убийствата/изнасилванията и кражбите. До средата на 50-те г. почти няма регистрирани изнасилвания. Това се обяснява от психолози по следния начин - срам. Тези престъпления се извършват основно в малките населени места, където жертва и насилник се познават. Съществува и страхът, че агресорът ще си отмъсти. 1956 г се разрешава абортът. Имаме постъпателно увеличение на броя на изнасилванията - за чест на криминалните полицаи разкриваемостта на изнасилванията и убийствата е 100%.

Един сериен изнасилвач, заловен за едно деяние, по думите му е извършил 500 сексуални акта за 4 г., от които повече от половината са насилствени. Той е най-бруталният пример за този тип престъпления от изследвания период%, каза още д-р Иванов.

“Убийствата по време на комунизма- над 95% от тях са непланирани. Първите години след 44 г. те са висок брой. Започва плавен спад, който спира през 60-те г - от средата на 60-те до 1989 имаме средно 200 умишлени убийства годишно. Тази тенденция не може да бъде спряна въпреки професионализацията на полицията. Ако видим официалните статистики, последните 90 г имаме средно 90 убийства на година. Изследвам не само абсолютния брой на престъпления, а по индекс на криминалната престъпност. Брой престъпления на 100 000 души - това е този индекс", разясни историкът.

“При грабежите има устойчив ръст само нагоре през целия период от 1944 до 1989. В края на 40-те години имаме едноцифрен брой грабежи годишно в страната. Последната година на социалистическа България са 500 на година - по два всеки ден, грубо казано. Има жестоки обири, извършени с оръжие, в условия на организирана престъпна група. Старшина от УБО и служител на МВР със служебни карти спират коли по магистралата, обират ги, пребиват ги и са заловени след доста години дейност", поясни още д-р Стефан Иванов.