В разгара на абитуриентските балове градовете ни се огласят от обратно броене, шумни клаксони и празнична еуфория. По традиция близки, приятели и роднини изпращат "порасналите“ деца и се радват на техния триумф. Ако за миг обаче свалим поглед от лъскавите дефилета, ще забележим нещо различно. Встрани от суетата стоят едни други абитуриенти – тихите, плахите, онези, които никой не вижда.
Във всяко училище и във всеки клас има едни деца, които сякаш не са част от останалите. Те са плахи, стоят отстрани, гледат, усмихват се, но не участват с нищо.
В дните на баловете – всички ще забележим шумните абитуриенти, с шумните коли и шумните възгласи. По традиция приятели и роднини изпращат "порасналите“ и се радват на еуфорията им, но ако се огледаме ще забележим онези, които са встрани и никой не вижда.
Апелирам, ако забележите някое такова скромно дете, дошло без лъскава кола, което разчита на метрото или градския транспорт, за да стигне до ресторанта, поканете го, откарайте го.
Тези момчета и момичета също имат празник, но дали заради липса на средства или приятели не се чувстват на мястото си.
Нека, ние родителите да дадем един пореден урок на порасналите си деца, а именно, че различните не са по-маловажни и от нас зависи да ги видим, подкрепим и да ги накараме да запомнят бала като страхотно преживяване.



15:31 / 22.05.2026
433




