10:07 / 14.08.2026
225
Големият Недялко Йорданов прие с гордост, това, че родният му Бургас приема "Евровизия":
Ето какво написа поетът:
Скъпи приятели, днес 13 август 2026 година е радостен и тъжен ден за мен. Радостен, защото градът на Христо Фотев, Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Емил Чакъров, Петя Дубарова и още толкова много хора на изкуството, които вече ги няма, градът на Стефан Диомов и Тони Димитрова, които са тук, ще бъде домакин на Евровизия. Наистина трябва Европа и светът да научат кой е Бургас. Някога написах стихотворението "Сбогуване с Бургас“. Отговорих му след години с друго стихотворение "Завръщане в Бургас“. Всъщност никога не съм си отивал от Бургас. Тук почиват моите родители, тук ще остана завинаги и аз.
А в този днешен ден един от най-добрите ми и верни приятели щеше да навърши 80 години.
Михаил Белчев.
Той беше всъщност и мой брат в живота. И в изкуството. Цели 50 години. Тогава направи филм за мене – дипломната си работа като телевизионен режисьор. Посветих му две песни "Младостта си отива“ и "Не остарявай, любов“. Преживяхме толкова горчиви и толкова красиви моменти заедно. Малко са певците поети, а той беше великолепен певец и поет едновременно. Имаше своята Кристина също както аз моята Ивана. И двете актриси. Написа и изпя едно стихотворение, в което ме молеше: "Поете мой не си отивай ти. Не ме оставяй да те препрочитам. Пиши, аз моля те, приятелю, пиши, защото спреш ли, аз ще спра да дишам...“ Скъпият ми приятел, не е спрял да диша. Той е с нас, при нас. Вътре в нас. Така ще бъде винаги... Михаил Белчев. Прекрасният певец, Чувствителният поет. Изстрадалия, но винаги усмихнат, неостаряващ мъж. Не сме престанали да си говорим и ще си говорим после отново лице в лице.
Ето и стихотворението, което той изпя с музиката на Хайго Агасян.
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък –
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
