14:46 / 26.05.2026
344
Общо 354 664 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., показват данни на IQVIA, представени по време на пресконференция на тема "Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, организирана по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза. Данните показват ръст от над 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените остават най-засегнатата група.
В дискусията участваха проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), доц. д-р Александър Шинков – председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ) и шеф Никола Симеонов. Модератор беше журналистът Ина Георгиева, а инициативата се реализира с подкрепата на Merck България.
По данни, представени по време на събитието, приблизително 302 000 души в България се лекуват за хипотиреоидизъм, а около 52 000 – за хипертиреоидизъм. Това представлява приблизително 5,5% от населението на страната. Експертите подчертаха, че реалният брой на засегнатите вероятно е по-висок, тъй като значителна част от тиреоидните нарушения остават недиагностицирани. Европейски данни сочат, че около половината случаи на тиреоидна дисфункция могат да останат неразпознати, а между 4% и 7% от населението има недиагностициран хипотиреоидизъм.
"Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева. По думите ѝ щитовидните заболявания са сред често подценяваните ендокринни проблеми, а самолечението и екстремните режими могат да доведат до допълнителни рискове.
Фокусът на тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза. Специалистите подчертаха, че храненето не може да "излекува“ тиреоидните заболявания, но правилният хранителен баланс може да подпомогне нормалната функция на организма, добрия контрол на заболяването и качеството на живот.
"В интернет има огромно количество противоречива информация – от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре“, обясни доц. д-р Александър Шинков. Той подчерта, че йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания.
Експертите обърнаха специално внимание и на променящите се хранителни навици в Европа. Според WHO Europe все по-голяма част от солта в съвременния хранителен модел идва от преработени храни, в които често не се използва йодирана сол. Паралелно с това расте употребата на растителни алтернативи на млечните продукти, които често съдържат ниски количества йод, ако не са обогатени.
"Посланието днес не е ‘повече йод’, а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана сол – това остава най-разумният подход“, посочи доц. Шинков.
Специалистите обърнаха внимание и на значението на щитовидната жлеза при планиране и по време на бременност. Те подчертаха, че недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с репродуктивни проблеми и усложнения за майката и плода.
Експертите препоръчват жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, проблеми със зачеването или симптоми като хронична умора и промени в теглото да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH и тиреоидна функция още преди бременност.
Нарастващото влияние на социалните мрежи и дезинформацията върху пациентите също беше сред акцентите по време на дискусията. Все повече хора търсят онлайн решения за симптоми като тревожност, паник атаки, косопад и качване на тегло, като често попадат на крайни диети, детокс режими и внушения срещу медикаментозното лечение. Специалистите предупредиха, че това може да доведе до забавяне на реалната диагноза и навременното лечение.
Практическата част на дискусията беше водена от шеф Никола Симеонов, който представи примерни балансирани менюта и подчерта, че храненето не трябва да се превръща в наказание или в система от забрани. "За щитовидната жлеза не търсим ‘суперхрана’, а предвидими източници на ключови хранителни вещества – най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той.
Експертите напомниха, че рисковите групи включват най-вече жени в репродуктивна възраст, бременни, хора с фамилна обремененост, автоимунни заболявания и пациенти с неспецифични симптоми, които често се отдават на стрес или преумора.
Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза през 2026г. преминава под мотото "Thyroid and Nutrition“ и поставя фокус върху ролята на храненето, профилактиката и информирания избор, както и върху опасностите от дезинформацията онлайн.
"Щитовидните заболявания са широко разпространени, често остават скрити и засягат най-силно жените. Добрата профилактика днес означава не крайности, а навременна диагностика, йодирана сол, информиран избор на храни и специално внимание в периода преди и по време на бременност“, обобщиха участниците в дискусията.
