19:44 / 12.11.2026
59
След три часа дебати народните представители приеха на първо четене в Комисията по Бюджет и финанси трите законопроекта, които предвиждат пълна забрана на рекламата на хазарт в онлайн пространството, във всички медии и на външната реклама, предаде репортер на ФОКУС.
Предложението на Министерски съвет предвижда рекламата на марките на хазартните оператори ще остане разрешена само за сайтовете и обектите на хазартните оператори, за тиражите на "Българския спортен тотализатор" и на спортните съоръжения и екипи по договорите за спонсорство. Забранява се изцяло всякаква форма на реклама в медиите - печатни, телевизия, радио или онлайн.
Законопроектът на ПГ на "Продължаваме промяната" предвижда освен предложената от правителството забрана на рекламата на хазартни игри да се въведе и забрана за рекламата в пунктовете за залози. По време на дебата депутатът от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев представи предложенията на парламентарната група за разширяване на забраната за реклама на хазарт като заяви, че действащите текстове оставят възможности за заобикаляне на ограниченията, особено по отношение на пунктовете за залози.
Сред предложенията на ПП е забраната да обхване всички форми на реклама - в радио и телевизионни програми, печатни издания, интернет страници, социални мрежи и платформи за споделяне на съдържание. Предвижда се да бъде забранена и рекламата върху всякакъв вид рекламни съоръжения и конструкции, включително билбордове, спирки на обществения транспорт, улични стълбове, електронни табла и екрани.
"Край на завладяването на населените места от билборди с реклама на хазарт", коментира депутатът. Предложенията включват още забрана за поставяне на рекламни послания върху фасади, витрини, огради, покриви и вътрешни части на сгради, както и върху транспортни средства.
ПП предлага ограниченията да обхванат и разпространението на информация за бонуси, промоции, безплатни залози и други стимули чрез мобилни приложения, кратки текстови съобщения и електронна поща. Забрана се предвижда и за публичното обявяване на коефициенти, джакпоти, печалби и други елементи с маркетингов характер.
Сабрутев посочи, че трябва да се ограничи и използването на търговски марки, лога и отличителни знаци на хазартни оператори с рекламна и търговска цел. Сред предложенията е забраната да включва и спонсорството от страна на организаторите на хазартни игри на медии, телевизионни и радио предавания, както и продуктовото позициониране.
"Когато гледате любимото си реалити предаване и някакви хора се състезават там някъде на плажа, да няма на фона един огромен банер на съответния хазартен оператор. И по този начин хазартният оператор да избягва забраната на реклама на хазарт", обясни той. От ПП настояваха и за драстично увеличаване на глобите за нарушения на забраната за реклама на хазарт.
Друга идея е да се създаде онлайн форма на интернет страницата на Националната агенция за приходите (НАП), чрез която всеки български гражданин да може да подава сигнал за незаконна реклама на хазарт. Сабрутев заяви, че подобен закон е бил отхвърлен от управляващите с мотива, че те ще внесат свои предложения.
"Вчера беше внесен. Получихме обещание от господин Румен Радев за спиране на рекламата на хазарта във всичките ѝ форми. Ние като опозиция ще следим внимателно дали ще излезе точно такъв закон след първо и второ четене. Да знаете, че това обещание не е забравено", заяви Сабрутев.
Също така от ПП предлагат всички лицензирани хазартни оператори - казина и пунктове за залози, както на място, така и онлайн, да бъдат задължени да обозначават лиценза си от НАП чрез уникален номер и QR код. Чрез сканирането му гражданите ще могат директно да проверяват съответното разрешително и да установяват дали операторът извършва дейност законно, като идеята е НАП да публикува публичен списък на всички лицензирани обекти и пунктове за залагания.
От своя страна лидерът на ПП Асен Василев също допълни, че пунктовете за залози са останали извън ограниченията и за тях не важат нито изискванията за отстояния, нито забраната за посещение от лица под 18 години. Той настоя и за затваряне на игралните зали в населените места, попадащи под забраната от 2027 г., като операторите бъдат компенсирани за неизползваната част от платените лицензи.
Той се обяви и за премахване на хазартните лога от спортните екипи на децата и забрана на външната реклама, включително билбордовете по магистралите. Според лидера на ПП забраната на онлайн рекламата трябва да бъде въведена на общоевропейско ниво, тъй като националните ограничения могат лесно да бъдат заобиколени чрез платформи и компании от други държави в ЕС и предложи Народното събрание да изработи позиция в подкрепа на общоевропейска забрана, подобна на тази за политическата реклама. Василев настоя и за ограничения върху използването на кеш терминали за зареждане на сметки и платежните операции към сайтове, обявени за нелегални.
От ПГ на "Демократична България" предлагат подобен закон - пълна забрана на рекламата на хазарт както в онлайн пространството, така и във физическата среда. Според съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов забраната на онлайн рекламата, въведена през 2024 г., не функционира заради неясно формулирани текстове в закона.
Той припомни, че през 2024 г. е било въведено ограничение до 5% от билбордовете да могат да съдържат реклама на хазарт, но според него то не се спазва заради недостатъчния контрол и недобросъвестността на представителите на бранша. Затова сега се предлага пълна забрана и на този вид реклама.
"Дяволът винаги е в детайлите. Най-важното, около което ще трябва да се обединим и да го прегледаме три пъти много внимателно между първо и второ четене, са дефинициите", посочи той. Сред останалите предложения са ограничения, свързани със залагането с криптоактиви, както и със залаганията през кеш терминали, преди да бъде проверена самоличността на потребителите. Според Божанов така трябва да се гарантира, че непълнолетни лица няма да имат достъп до подобни услуги.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси Константи Проданов се съгласи с Асен Василев като заяви, че трябва да се намери баланс между ограничаването на достъпа до хазартна реклама и риска от разрастване на сивия сектор и даде за пример Италия, където пълната забрана на хазартната реклама от 2018 г. е довела до сериозен ръст на нелегалния пазар.
Проданов определи като по-работещ подход предложението на Министерския съвет за физическата реклама - тя да бъде забранена навсякъде, освен на изрично посочените места, където е разрешена. Според него най-голямото предизвикателство е онлайн рекламата, тъй като голяма част от нея се разпространява чрез международни дигитални платформи, върху които българските сайтове нямат пряк контрол.
От ПГ на ГЕРБ-СДС подкрепиха трите законопроекта за промени в Закона за хазарта на първо четене, но настоява за работна група и прецизиране на текстовете. От партията смятат, че забраната на хазартната реклама сама по себе си няма да ограничи зависимостта и предлагат допълнителни мерки, включително лимити на депозитите и загубите.
Айтен Сабри заяви, че парламентарната група на ДПС подкрепя и трите предложения. Цончо Ганев от ПГ "Възраждане" пък разкритикува предложения от Министерски съвет закон, че не предлага пълна забрана, но опредли предложенията като "добра стъпка, която надгражда настоящото законодателство, но не решава големия проблем с хазартната зависимост".
Хазартни организации
От своя страна адвокат Кирил Груйчев - главен юрист на Сдружение на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) заяви, че пълната забрана на хазартната реклама може да създаде проблеми за туристическия сектор и да доведе до разрастване на нелегалния наземен хазарт. Той определи предложените ограничения като крайност и посочи, че сред големите казино оператори има такива, които са част от хотелски инвеститори и комплексни курорти:
"Когато името на хотела съвпада с името на казиното, какво трябва да направи този оператор? Как да се идентифицира? Или на държавата не са ѝ необходими парите, които израелци, турци и всякакви други туристи идват и оставят тук?".
Той предупреди и за риск от разрастване на нелегалния наземен хазарт, ако бъдат оставени предложените ограничения по чл. 44 от Закона за хазарта.
"Ще се скрият едни машини по мазета. Това е познато от преди повече от 20 години. Ще има вероятно недобросъвестни собственици на машини, които ще вземат да ги бутат по разни мазета, да се крият, а държавата да ги гони", коментира той. Груйчев допълни, че действащите лицензии трябва да останат валидни до изтичането им, за да има предвидимост за икономическите оператори като даде пример с оператори, получили 10-годишни лицензи през 2021 г., които могат да бъдат засегнати от последващи законодателни промени.
Недоволство предизвика и предложената месечна държавна такса от 100 000 евро за онлайн хазартните оператори.
"Независимо колко пари изкара този оператор, той да плаща 100 хиляди евро. Не знам по какви причини и какво ще се постигне. Може би да се отсеят част от операторите. Това е противоконституционно според мен", каза още адвокатът.
Розалина Йорданова от Българската гейминг асоциация предупреди, че предложените промени в Закона за хазарта създават риск от ликвидиране на легалните игрални зали и казина. Тя подчерта, че към момента няма установен нелегален наземен хазарт, докато в списъка на НАП фигурират 9000 нелегални онлайн сайта.
Според нея пренасянето на модела за 20% облагане върху брутните приходи от игри (GGR) от онлайн към наземния хазарт е неподходящо заради съществените разлики в разходите и начина на функциониране на двата вида бизнес. Йорданова настоя за запазване на досегашния модел на облагане и преразглеждане на пространствените ограничения за игралните зали.
