05:45 / 24.12.2025
2711
Бъдни вечер започва с питката, но празникът има много предварителна подготовка, в която са останали много вярвания, много традиции, които се предават в поколенията. Това коментира в предаването "Утрото на фокус“ на Радио ФОКУС с водещ Ася Александрова преподавателят по хлебарство, сладкарство и кулинария в Pastry Academy и трето поколение хлебар инж. Светлана Генова.
Обредните хлябове са били замесвани с мълчана вода, която се наливала рано сутрин от близкия извор. Момците пък осигурявали бъдника, който поддържал огъня чак до сутринта, "за да е светла следващата ни година“. "Обредните хлябове се наричат още боговици и питката за Бъдни вечер трябва да бъде постна, а за Коледа в питката се добавят мед, масло, яйца и т.н.,“ каза тя и успокои хората, които смята, че маята е животински продукт, че микроорганизмите в нея не са термоустойчиви на високи температури и умират в процеса на печене.
"Възраждането на хляба с квас започна от преди десетина години и наистина, това е най-здравословното, най-доброто, най-вкусното, най-издръжливият хляб без никакви добавки,“ посочи още гостът и разказа, че украсата върху питката – кръстче, с гроздове, слънце, с житни класове – имат своята символика. Питката се разчупва от най-възрастния член на семейството, като едно парче се оставя за Богородица и мъртвите, а раздаването започва отдясно наляво.
"На Бъдни вечер на трапезата се слагали ястия и неща, които е родила земята. Това са боб, булгур, жито, орехи, чесън, меда от цялото лято. Всичките тези продукти са в рецептите на приготвените от нас ястия: чушки пълнени с боб, салати, туршии, зеленчуци, плодове, вино. Може да се направи и празнична за Бъдни вечер баница, която е изключително с постни пълнежи. Самата вечеря на Бъдни вечер е започвала рано.Това има своята символика, за да узряват рано житата. Всички сядат на масата и никой не става от масата по време на вечерята. Единствено домакинята можело да става от празничната трапеза и да ходи преведена, за да са преведени житните класове и пълни от жито.“
Коледа също е свързана със своите традиции. "Това е ден на благодарността, ден на прошка, ден на любов, ден на сплотеност, защото семейството отново е заедно. Приготвя се празничната трапеза, която е обилна, богата трапеза с печени прасенца, приготвена капама от предишната нощ, празничната питка, вече много, много обогатена с различни продукти, с всичко, което е дало стопанството.“ На втория ден на Коледа отново се правят т.нар. боговици, тъй като денят е посветен на майката, за Богородица. "Това е празник, който е посветен на това, че Дева Мария е родила нашия Спасител на света. Денят се празнува и като ден на Йосиф, бащата на Христос, и от 1997 година този ден е обявен за Ден на бащата,“ обясни още инж. Генова. На третия ден, Стефановден, когато е прието да се ходи на гости на кумове, кръсници и по-възрастни роднини.
По думите на майстора на хлябове и трето поколение хлебар, тестото е любов и магия, защото примесването на продуктите и процесите, които протичат в него, за да го разбухнат и да втаса, са истинско удоволствие за наблюдаване. "Когато тестото пораства, пораства, пораства, после ние го формираме и го оставяме пак да си почине. И вече става два пъти по-голямо, набухва. Слагаме го да го печем, украсяваме го, формираме го. Наистина да правиш нещо с ръцете си, трябва да вложиш любов. Без любов не става,“ категорична е тя, като за преподавателя по хлебарство всяка храна трябва да бъде направена с любов.
