Нововъведената методика на МОСВ за картиране на крайбрежните дюни беше призната на най-високо международно ниво! Научна статия "A standard procedure for dune mapping along the Bulgarian Black Sea coast“ беше публикувана в специализирания брой "Advances in Coastal Dunes" на Frontiers in Marine Science – водещо издание в Q1, най-висок научен квартил за оценка на влияние, качество и научна продукция, похвалиха се от МОСВ.

Публикацията утвърждава съвременния интегриран подход за картиране на крайбрежните дюни, въведен от МОСВ през 2024 г. Този подход съчетава фотограметрични заснемания с безпилотни летателни системи (UAS), геоморфоложки и фитоценологични изследвания, както и картографиране на природни местообитания. Резултатите показват, че научната основа и практическото прилагане на Методиката са на високо международно ниво. Това е важна стъпка към по-ефективно опазване на дюните по нашето Черноморско крайбрежие.

Методиката осигурява рамка за цялостно картографиране на четирите основни типа дюни, съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК): зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни (сиви) дюни с тревна растителност и облесени дюни. Точното им отразяване върху специализираните карти е ключово за тяхното дългосрочно съхранение и устойчиво управление.

Статията е резултат от съвместната работа на експерти от Дирекция "Национална служба за защита на природата“ към МОСВ и Българската академия на науките (БАН) и представлява важен принос към опазването на природното ни богатство. Авторският екип обединява учени от различни научни направления: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов и гл. ас. д-р Радослава Бекова (Институт по океанология – БАН, Варна), Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева и гл. ас. д-р Магдалена Вълчева (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН), доц. д-р Ахинора Балтакова и проф. д-р Росен Цонев (Софийски университет "Св. Климент Охридски“) и Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите.

Министерството ще продължи да насърчава използването на научно обосновани методи и активното сътрудничество с академичните среди като основа за бъдещи политики в областта на опазването на природата и биоразнообразието.