21:39 / 06.04.2026
8712
Бюджетният дефицит отдавна е спуснат. Още преди 3 години, а в момента просто вървим по тази инерция, която беше създадена. Той като е една шейна, тя върви надолу и много трудно може да бъде коригирана, за да промени посоката или да спре да набира маса. Същото нещо и с бюджетния дефицит. За съжаление, опасността от дефицит, който ще премине разумните граници, беше още преди 3 години. Последните години е въпрос на инерция и отказ от постигане на някакви цели или заложени политики в бюджета, за да може по някакъв начин да бъде закърпена ситуацията, която непрекъснато избива. Това каза Любомир Дацов, член на фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС в интервю пред Цоня Събчева.
И допълва: "Ние представихме съотношението на дефицита като номинална сума към брутния вътрешен продукт на годишна база, макар, че честно казано, това не е най-икономически коректно, защото едното е тримесече, пък другото е годишна база, т.е. съпоставката не е много коректна. Изводите са едни и същи, независимо как се представят нещата, но ако сравните на база очакван тримесечен брутен вътрешен продукт, тримесечните данни, дефицитът се получава над 5,8% от БВП. Тоест, пренесено за останалата част на годината, ако няма корективни действия, дефицитът си отива към едни чисти 6%, които ние много отдавна ги говорим, че дефицитът реално е толкова, но той се компенсирашеот време на време с някакви политически мерки или отказ от определени разходи".
"В такова време разбираш какъв какъв е смисълът на здравия разум. Защото много трудно се обяснява на хората, защо не трябва някой да им дава повече. Фактът е, че всеки иска да получава повече, независимо дали заслужава или не. Такава е логиката и философията на нещата. И поради тази причина имаме това, което се случва в последните години, тъй като политиците играят с тези желания и усещания. Тази лавина ще продължи и може да продължи доста дълго време, ако всъщност не идва криза. Тя кризата никога не може да бъде предизвестена. Тоест, ако ние продължавахме да имаме някакви добри икономически отношения, не се бяха получили нещата, например, в Иран, можеше нещата да не изглеждат толкова остри", казва още Любомир Дацов.
Според него България има и страховете, че ще се забави икономическата активност. Ако се реализират тези лоши сценарии най-малкото, което може да се случи е да липсват 2% от брутния вътрешен продукт от приходите, т.е. да се забави икономическата активност, да се повиши малко безработицата.
"Но ако се отиде на един по-продължителен отрицателен сценарий, тогава ако се повторят нещата от 2021 година, или 2008-2009 година, тогава въздействието върху бюджета беше 6% и половина от БВП. И то не беше най-лошото. Тоест, ако се получи нещо такова като в 2009 като острота на кризата, представете си, че ние ще отидем, например, на дефицит от 10% от брутния врътешен продукт, дори отгоре. И големият проблем е, че няма да бъдем само ние, ще бъдат много други държави. И тогава търсенето на заеми, т.е. вземането на дълг, ще бъде абсолютно масово и няма да бъде на тази цена, която е в момента", споделя експертът.
И добавя: "Онова, което може да се оформи, ако продължи кризата в залива, ще бъде нещо, което се нарича стагфлация. И при стагфлацията, ти почти нямаш никакви инструменти, на които да въздействаш, тъй като монетарната политика от една страна изисква, за да се бориш с инфлацията да имаш високи ликви, а от друга страна пък, за да се бориш със спадащия икономически растеж, трябва да имаш подкрепа, т.е. да имаш ниски ликви. Политиката не може да бъде еднозначна, нито подкрепена от бюджета, нито пък подкрепена през монетарните инструменти".
Любомир Дацов смята, че стагфлацията е един от ужасите на политиците, които управляват, тъй като в краткосрочен план нищо не работи освенсредносрочни мерки. Стагфлацията е съчетанието на висока инфлация, с намаляващ икономически растеж. Еспертът информира, че имаме инфлация, когато имаме изпреварващ растеж или така нареченото "прегряване на пазара на труда", или в някои от другите области, което води до търсене над капацитета на икономиката и тогава обикновено се получава прегряване и инфлация.
"Но това е добрият случай, защото тогава всички тези инструменти, които са в Централната банка и в Министерство на финансите, ако искат политиците естествено да реагират, могат да реагират и то доста ефективно. При стагфлацията, нещата са в ссрещуположни посоки, както ви казах. Монетарната политика трябва да е в едната посока въздействията, а фискалната политика не може да си позволи да се намеси на пазара, защото е притисната от това, откъде да намери пари", казва още той.
За това как ще усетим последниствията в ежедневието, той споделя: "Всеки ще го усети по-реално, но тогава, когато има криза, нали при една криза, знаем какво се случва. Забавя се икономическия растеж. Ние имаме затегнат пазар на труда. Тоест, пазарът на труда ще реагира по-бавно, защото първоначално повечето работодатели ще гледат да запазат производството, капацитета на хората, но всички зависи от дълбочината на един такъв процес. Във всеки случай, нека да не се случва да се размине в възможно най-лекия вариант".
