Същевременно има сериозно навлизане на изкуствения интелект в нашата сфера. Това е един от бъдещите ни проблеми, но и възможности, може да се разглежда от двете страни. Това каза фотографът Лилия Йотова - доктор по икономика в направление "Интелектуална собственост в творческите индустрии", член на международни журита и един от учредителите на Асоциацията на професионалните фотографи в предаването "Утрото на Фокус" по радио ФОКУС.

И допълни: "Проблемите идват от генериращия изкуствен интелект, който създава изображения, докато възможностите ни дава другия изкуствен интелект, който вече е вграден във всички софтуерни програми, включително и в фотоапаратите, и ни помага да правим по-добри изображения. За генериращи изкуствения интелект, не знам дали всички знаят как работи той, но той не създава сам произведения, той използва бази данни от събрани произведения и на базата на тях по поръчка, създава необходимото изображение и считам, че в тази област ще трябва да се работи, за да може авторите да бъдат компенсирани за техните авторски права, тъй като с последната промяна на Закона за авторското право беше узаконено за използване на електронна обработка, изкуственият интелект се води такава, да се използват безплатно всякакви фотографски изображения, намерени в мрежата".

Йотова разказва, че AI не може да създаде сам снимка, а трябва някой да му опише точно какво може да създаде.

"Освен това, което създава AI не е реалност. Може да се каже, че това е виртуална реалност, не е истинско. Докато това, което създава фотографа е истинската реалност. Въпросът е тези изображения, които се създават с изкуствен интелект да бъдат посочвани като такива. Вече в извън България в европейските държави повечето задължително се изписва, когато използват изкуствен интелект за създаване на снимка. Дори ако е използван софтуер за обработка, където има изкуствен интелект, също се посочва, за да може този, който гледа снимката да знае дали това изображение е реално или не", коментира тя.

И казва още: "И на много места в фотожурналистиката, например, е забранено използването на такива изображения, защото това не отговаря на действителността. Изображенията, генерирани от изкуствен интелект, могат да се използват за Илюстрация на художествена литература, детски книжки".

Според нея е необходимо снимката да се обозначава, когато се използва AI, а Асоциацията се бори именно за това: "Това е една от целите ни, които сме си поставили, и всички снимки, които са използвани фотографии да се посочват с името на автора. Тогава вече зрителя, читател лесно ще се ориентира дали тази снимка е реална или е генерирана изкуствено".

По отношение на 10-годишния юбилей от създаването на Асоциацията на професионалните фотографи и предизвикателствата по пътя, тя посочва като най-голямо постижение запазването на заедността на общността.

"Иначе сред основните постижения, които имаме, са членството ни във Федерацията на европейските професионални фотографии. Там нашата асоциация е пълноправен член и единствен представител за България. Също така имаме редица изложби в чужбина, даваме сцена за изява на българските фотографи извън България. Имаме също така няколко постигнати промени в законопроекти. Единият от тях е в Закона за защита на личните данни, където постигнахме едни малки неща, които касаят включително и всеки един от нас, като, например, когато се снима на публично място да не е задължително да ходиш с декларации да събираш подписи за съгласие", коментира Йотова.

"И още няколко неща, като, например, фотографите да не са администратори на лични данни, защото една снимка, всъщност е образа на човека, е лични данни и в законопроекта беше предвидено фотографите да се превърнат в администратори. И също така отказа от съгласие, когато някой иска да бъде заличен от някъде за снимките, това не важи, понеже ще наруши целостта на снимките. И също така имаме участие в работни групи в закона за авторското право, авторските права са едни от нещата, които касаят фотографите и имаме доста главоболия с тях", каза още тя.

И добави: "Има промяна като във всяка област, техниката се развива. От една страна тя става по-достъпна, дава възможност повече хора да практикуват, но има профилиране на фотографии в различни фотографски направления, жанрове. Повечето фотографи са специализирани в два до три фотографски жанра, и в тези жанрове стават по-добри и ги разработват. Едни се занимават с портрети, други с репортажна фотография, трети снимат природа, четвърти са рекламни фотографии, и това им дава възможност да се утвърдат там и да имат своя поминък и своята работа", каза още Лилия Йотова.