Закуската и ранният хранителен прозорец намалява нивото на стреса и води до намаляване на вечерният апетит. Защото какво се случва когато вечеряме преди лягане? Преди лягане, особено за подрастващите, довежда до намаляване нивата на растежния хормон, и колкото повече храна има преди лягане, имаме толкова по-лош сън и възстановяване. Това обясни пред "Фокус" диетологът и гастроентеролог д-р Тихомира Георева.

"Оптимално е да се храним когато нивото на хормона на активността и стреса кортизол е най-високо и когато нощният хормон мелатонин е на най-низко ниво. Изместването на количеството калории от вечерята към закуската при запазване на времето за хранене е напълно ефективна стратегия. Затова аз подкрепя храненето на закуска и съм против консумирането на храна след 19.00 часа. Другото, което е, за да подобрим режима си и да подобрим чревната ни перисталтика, не трябва да се отдаваме на това късно удоволствие, защото факт е, че колкото по-малко наслада и удоволствие получава човек денем, толкова повече му се иска да получава нощем. Това е синдромът на нощното хранене и това довежда до нарушаване на въглехидратния обмен, тъй като хормонът на съня мелатонин се намира в обратно пропорционално съотношение на инсулина", каза още лекарят.

"Синдрома на нощното хранене е често срещан проблем и не само в България, но и в световен мащаб, тъй като пациентите, повечето хора през деня са твърде ангажирани да закусват заради работни срещи, поради начин на живот, затова и затлъстяването е на такова високо ниво, и вечер събирането около масата го свързват с удоволствие. Но въглехидратите вечер нарушават качеството на съня, а сънят може да би е основният фактор, който ни помага за регулиране на теглото. Това може да бъде един от най-важните въпроси, които задавам на моите пациенти по време на първата консултация, тъй като нощното хранене води до умора сутрин и после хората се чудят защо се хранят така обилно вечер, защо се чувстват уморени и подути, а лошото качество на съня, следствие на прехранването вечер, води до недобро функциониране на тялото и лишаване от почивка, тъй като ако няма баланс между активност и покой, силата намалява, скъсява се продължителността на живота. Добрият сън намалява стреса. 5-6 часа сън на нощ се свързва с над 50% повишен риск от наднормено тегло. Храненето влияе и много върху заспиването. По-обилната вечеря и похапването през нощта не позволяват на тялото да се възстанови, тъй като организмът не може да храносмила през нощта. Така че всяка храна се задържа в храносмилателния тракт и ферментира, което води до газообразуване, болки, подут корен, чувство за умора, киселини. Затова съветвам пациентите да изместят вечерното хранене. Друг факт е нощното хранене се свърза и с дисбаланс на хормоните. Вече старите теории само за прием и разход на калории загубиха своите доказателства, тъй като вече в основата са хормоналният дисбаланс, който следва. Т.е. може би имаме отрицателен енергиен разход, но след като хормоните не са стабилизирани, дори и да нямаме хормонално заболяване, вследствие на нарушаване на нашия циркаден ритъм, тъй като организма има физиологично естествен циркаден ритъм, отслабването се задържа, т.е. ние сваляме определени килограми, след това този процес се стопира и се чудим след като всичко ни е добре в нашия организъм от хормонална гледна точка, т.е. хормоните са ни нормални, храним се по-малко, движим се, но въпреки това този процес е стопиран. И това именно се дължи на бягане от нашата физиология. Целта ми е да този порочен кръг да се отстрани", каза още д-р Георева.