"Едно от най-често използваните словосъчетания от тази трибуна е "върховенството на закона“. Всички органи и всички индивиди са подложени на закона. Естествено, когато става дума за върховен орган по Конституция, каквото е Народното събрание, контролът върху това дали спазваш собствените си правила е по дефиниция по-слаб. И тогава остава една голяма гаранция, за да бъде спазван правилникът - себеограничението.“ Това коментира народният представител от БСП Крум Зарков по време на обсъждане в дебат в парламента по въпроса допустимо ли е да се предлага от народни представители изменение на Закона за държавния бюджет, във връзка с предложение на ИТН в дневния ред, съобщиха от пресофиса на Крум Зарков.

По думите му именно тук е ролята на юристите в парламента: "Нелека роля. Често болезнена роля, защото се налага да се изправяш срещу легитимни обществени очаквания, каквито са тези на преподавателите; понякога срещу собствената си група, където народни представители са подтикнати от емоцията на деня или от своята приемна - за да ги поставяш в рамките на правилника и Конституцията, разбирайки, че това не е забавяне или възпрепятстване на процеса, а гаранция за неговата ефективност“.

Зарков бе категоричен, че по конкретния казус Конституцията е пределно ясна. Той посочи, че Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерски съвет, а в друга разпоредба пише, че той се приема от Народното събрание, откъде и възможността за поправки между първо и второ четене. "Сравнителният конституционен анализ показва, че българската Конституция дава огромно поле за законодателни инициативи на народните представители. В други конституции не е така - изискват се определен брой хора, групи – за да няма пролиферация на непрекъснати предложения. Тук има само едно ограничение – това е Законът за държавния бюджет. Защо това е така? Защото днес, когато приемем това предложение, между първо и второ четене могат да завалят каквито и да е предложения. И гаранцията, че не излизат от предметния обхват не е достатъчно сериозна, тъй като мнозинството, което го е приело днес, може да го приеме и утре. Това е защото бюджетът, повече от всеки друг закон, изисква стабилност. Той е акт със специфично значение. Това е план-сметка, прогноза по съществото си“, коментира социалистът.

По мнението на Зарков тази акция, която иска да изпревари инициативата с 12 дни (до актуализацията на бюджета – бел.ред.), е до голяма степен неразбираема и би имала сравнително тежки политически последствия, доколкото гласуването по закона за бюджета, заедно с гласуването за избор на Министерски съвет и вотът на недоверие, са онези лакмуси, които определят политическите мнозинства.

"Разбираема е инициативата; добре е, че има такава чувствителност, но мисля, че има достатъчно начини това да се направи в срок и по правилата. Защото веднъж прекрачиш ли едно правило, оттам нататък спиралата е само надолу“, заключи Зарков.