Изкуственият интелект, който имаме в момента, е силно профилиран. Благодарение на него имаме сериозни пробиви в сфера "Сигурност", "Медицина", в правенето на детайлен анализ в реално време върху текст. Съкратени са години от различни тестове и изследвания. Това каза Красимир Костадинов – главен технически директор и ръководител на подразделението на цялостни решения на компанията за софтуерна разработка Scalefocus, в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус".

Той отбеляза, че съществуват множество заблуди относно изкуствения интелект.

"Започват да се появяват и мултимодални модели, но те са далече от генералния изкуствен интелект и от човешкия мозък, който може да възприема всякаква форма на информация. Изкуственият интелект в момента няма съзнание", подчерта експертът.

"Невронните мрежи, които са най-популярни в момента, няма как да развият съзнание. Нашият мозък работи с еднаква честота и постоянно. Той е като затворен цикъл между сетива, обработка на информация, осъзнаване, възпроизвеждане и приемане на информация. Докато изкуственият интелект, такъв, какъвто го ползваме масово, е просто проблясък в невронна мрежа на дадена тема. Има вход, той бива обработван, има някаква свързаност между слоевете на мрежата и се появява изход, но няма нужната цикличност, за да се самоосъзнае тази невронна мрежа. Понеже тези мрежи не работят постоянно, те няма как да генерират съзнание. Това е еквивалентът да имаме изолиран мозък и просто да му подадеш сигнал", обясни Красимир Костадинов.

Според него все още сме далече от времето, в което изкуственият интелект ще замени напълно програмистите. "Ако някой ден стигнем до там да нямаме нужда от програмисти за писане на код, най-вероятно ще имаме много по-големи проблеми като общество, най-вероятно ще сме стигнали сингулярност. Сингулярност на езика на физиката означава, че нямаме никаква представа какво се случва. Нормални уравнения започват да вадят безкрайности и няма никакъв смисъл. Сингулярност трябва да се чете като "нямаме представа какво следва след тази точка“. Това е точката, след която изкуственият интелект е на нивото на човешкия или започва да го превъзхожда", обясни експертът.

Когато един езиков модел се самообучава, той е способен да прави това по-бързо от човека. "Страхът е, че ако такъв модел мине нивото на човешкия интелект, той ще има много повече данни, ще може да прави много по-интересни връзки с данните от нас и ако вземе решение да прави нещо, ние нямаме да имаме контрол върху това решение", поясни Костадинов.

Той обясни, че човешкият мозък изразходва около 25 вата, докато изкуственият интелект е много енергоемък и зависим в това отношение. "Дори да успеем да направим модел, който може да прави всичко и е близо до човешкия интелект, остава проблемът с енергията. Затова съм относително спокоен за сингулярност през идните 10 години. Не смятам, че сме толкова близо до сингулярност, защото сме се развили в много профилирани посоки относно изкуствения интелект, но в други все още сме много неразвити", каза Красимир Костадинов.