По време на бомбардировките през 1944 г. храмът "Свети Николай" в София е бил напълно разрушен, един руски свещеник загива в руините. След това българската държава и Софийската митрополия изцяло възстановяват храма със свои средства, преди той да бъде отново осветен през 1946 г. и да започне това уреждане на двустранните отношения с Московската патриаршия, след като Българската църква вече влиза в редовни канонични отношения по времето на екзарх Стефан. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" доц. Костадин Нушев от Богословския факултет.

По думите му назад във времето има реставрационни дейности: "Министерството на културата също трябва да прегледа своите архиви за статута на храма, дали той представлява културен паметник от национално значение? Кой е финансирал реставрационните дейности, ремонтните дейности? Този нотариален акт от 1997 г., той отразява едно много съвременно състояние, тогава, когато през 1996 г., след последния ремонт, свързан с позлатяването на куполите. Очевидно посолството е решило на базата на този ремонт, ако е финансиран от руски дарители,  да пристъпи към придобиване на такъв нотариален акт. Но предходното състояние, и предходния статут на храма също трябва да се изясни, на базата на архивите, които се съхраняват във външно министерство, Министерството на културата, Държавната агенция на архивите и да се проследи целия път на реставрирането, ремонтирането на храма, разпореждането, правата за собственост", обясни Нушев.

Той каза още, че при бомбардировките през 1944 г. храмът е бил запален - подробност, която никой не коментира: "Храмът е изгарял и се разрушава, тогава е изгорял и архивът на храма, както и библиотеката на един от основателите на Богословския факултет".

По думите му в българските държавни институции има архивни документи, на базата, на които трябва да се възстанови историческата истина.