16:18 / 15.10.2026
180
Икономистът Любослав Костов с интересен прочит на случващото се у нас. Сравни живота ни с творбата на Смирненски "Приказка за стълбата" и тези, които познават произведението, със сигурност ще приемат за удачен подобен паралел.
Ето какво каза Костов в няколко изречения:
Човек не се ражда, за да бъде паметник на собствения си успех. Ражда се, за да се раздава. Сравнението никога не е било между богати и бедни. Нито между силни и слаби. Сравнението е между хората, които просто съществуват като добре смазани машини, и онези, които все още чувстват. И имат смелостта да започнат отначало. Да оставят всичко изградено само заради усещането, че дишат свободно.
Всяко изкачване в този свят крие своя "Мефистофел", който ти предлага компромис в замяна на влияние. Живеем в безкрайно пренаписване на "Приказка за стълбата“, онази прокълната конструкция, на чието всяко следващо стъпало системата ти иска данък. Първо да продадеш слуха си, за да не чуваш онези отдолу, после очите си, за да не виждаш неправдата, и накрая, сърцето си, за да не те боли.
Но има и Светлина. И тя не идва от успеха. Тя извира от онези моменти, в които сваляш костюма, затваряш вратата след себе си и разбираш, че най-голямото ти постижение не е записано в биографията ти. То е в способността ти да останеш верен на момчето, което някога си бил, онова със скъсаните обувки, което вярваше, че може да промени нещо. То е в способността ти да откажеш сделката с дявола. Да погледнеш утрешния ден, без да се срамуваш от отражението си в огледалото.
