Народните будители, пред които се прекланяме днес са писатели, учители, революционери, посветили живота си на запазването и изграждането на българския език, култура и национално самосъзнание. 

Кой е патронът на българските будители? 

Във освободена България, когато вече народът е отхвърлил османското владичество и съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, изпитва нуждата да отбелязва заслугите им. 

Специален ден за тяхното честване, първо неофициално се появява в Пловдив, 1909 г., впоследствие и с правителствен указ става датата 1 ноември.

Според изследователи като Жоржета Назърска празникът възниква като контрапункт на обезверяването след краха на българския национален идеал в междувоенния период и е израз на културен феномен със силна идеализация на Българското възраждане, при което възникват обекти като къщи музеи, бюстове, паметници, алея на възрожденците и се издава в огромни тиражи мемоарна книжнина, сочи информация предоставена от Уйкипедия.

През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, давайки път на инициатива от по-ранни години на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители.

При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар. Окръжѐн с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството.

Всепризнат патрон на българското будителство е Св. Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване.