Нямаше да има геноцид на българите нито през 1913, нито 1923 година, ако не се беше случило престъпното безумие на 16 юни 1913 година. Това каза Кирил Дрезов, директор на Звеното за Югоизточна Европа в университета "Кийл", консултирал експертно правителства и банки, в аудиокаста "Това е България" на "Фокус" в отговор на въпроса защо злобата във военните победи на младата българска армия избухва в геноцида над българите в Тракия.

"Сега наближава 110-годишнината от това събитие. То е най-нещастното в българската история от ХХ век и без него турската армия нямаше да наруши Лондонския договор, нямаше да се надигне башибозука в Източна и Западна Тракия, нямаше да има десетки хиляди жертви, нямаше да бъдат изгорени стотици къщи в Тракия и България, нямаше да преживеем последиците от едно страшно поражение", каза Дрезов.

"Започва през 1913 година от сегашни турски провинции. В селото Булгаркьой, където се очертава подхода на турската армия към българското население, който е да се избият всички мъже над 12 години. Мъжкото население се избива от доста ниска възраст, а пък женското население се завлича по турски села и там - с него се издевателства, а впоследствие по-голямата част от него и от малките деца успяват да се спасят", обясни той.

По негови думи именно в Източна Тракия се очертава подход за етническо прочистване, който 1915 г. е приложен към арменското население.

"Почти забравеният български геноцид в Източна Тракия става като една проба на много по-мащабните изтребвания на арменци, а в последствие на гърци и други", каза в заключение Кирил Дрезов.

Цоня СЪБЧЕВА