14:19 / 26.04.2026
7836
Според мен в българското общество все още преобладава еврооптимизмът, макар да се наблюдават известни тенденции към спад – по-скоро в подкрепата и първоначалната еуфория. Изборите, проведени в България, които излъчиха ясен победител, отново показаха, че членството в Европейския съюз остава основен приоритет на външната ни политика вече повече от 20 години. В същото време обаче се засилват и очакванията България да има по-ясна и по-активна позиция в рамките на ЕС, тъй като през последните две десетилетия страната ни рядко се открояваше с водеща роля при формирането на европейски политики. Това заяви бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в ефира на Радио ФОКУС в предаването "Метроном".
Керемедчиев посочи, че според последни проучвания над 60% от европейците изпитват притеснения в няколко основни направления - сигурност и безопасност, икономика (включително високи цени и инфлация), миграционни процеси и войната в Украйна.
"Нормално е политици, които адресират тези притеснения на своите сънародници, да получават подкрепа. Да, пътят на България като член на Европейския съюз остава желан от българите, но се вижда, че очакванията са гласът ни да тежи повече и да се чува – нещо, по което повечето български политици все още имат какво да наваксват", каза той.
По думите му основните предизвикателства пред ЕС са свързани със сигурността, като в това понятие влиза и енергийната сигурност. Тя е от ключово значение за държавите членки на фона на нестабилните доставки и проблемите с конкурентоспособността заради високите цени на енергията. Допълнително напрежение създават и отношенията със САЩ в търговската сфера, което поставя европейската икономика в по-неизгодна позиция и затруднява намирането на нови пазари.
"Когато икономиката започне да буксува, трудно може да се говори за ефективни политики в отбраната, сигурността или социалната сфера. Затова първата и най-важна задача е гарантирането на устойчиви енергийни доставки на цени, които да позволят на европейската икономика да бъде конкурентоспособна", подчерта Керемедчиев.
Той отбеляза, че кризите в Близкия изток са оказали сериозно влияние върху Европа. Макар само около 20% от енергийните доставки да идват от региона на Персийския залив, значителни дялове от дизела (около 45%) и керосина (близо 40%), използвани в Европа, също произхождат оттам, което прави зависимостта чувствителна.
По отношение на политическите процеси Керемедчиев коментира, че изборите в Унгария са били широко отразени в България, но директни паралели между двете държави не могат да се правят. Според него единствената по-ясна допирна точка е акцентът върху борбата с корупцията, която е залегнала като водеща тема и в двете страни.
"Що се отнася до външнополитическите въпроси, както в Унгария, така и в България те останаха по-скоро на заден план. Причината е глобалната ситуация и нарастващото икономическо напрежение. Ограничаването на корупционните механизми и изсветляването на икономическите процеси обаче могат да доведат до по-сериозен икономически растеж", допълни бившият заместник-министър на външните работи.
Чуйте още в аудиозаписа:
