Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Паник атаките се превърнаха в един от най-обсъжданите проблеми днес. Според кардиолога д-р Стоян Стефанов тревожните разстройства са абсолютна епидемия.

"Стресът в ежедневието е почти неизбежен, затова и активно трябва да се стремим да го балансираме, иначе изпадаме в ситуация на дисбаланс – прекомерният стрес, в крайна сметка, води до редица отклонения. Основно и най-често паник атаките, тревожните тенденции водят до нарушения на съня", каза той.

Д-р Стефанов определя паник атаките като "индивидуални усещания".

"Няма твърда диагноза, но това, което по-често можем да хванем като общи тенденции е, че паник атаките са внезапно възникващи епизоди. Понякога могат да бъдат на фона на провокация, конкретна ситуация, но много пъти са и без какъвто и да е първоначален белег и симптом - възникват просто сякаш от нищото", споделя още кардиологът пред zdrave.to.

Едни от най-типичните симптоми са чувството на страх, тревожност, притеснение и до голяма степен това води със себе си усещане за сърцебиене, тежест в гърдите, стягане, a понякога и бодежи. По-редки са случаите, в които се наблюдават припадъци.

Кардиологът смята, че в момент на паник атаката е трудно човек да направи  адекватна преценка, дали става въпрос за тревожност или някакъв сърдечен проблем.

"До голяма степен това малко или много е задача на медицински специалист. Така че аз лично бих препоръчал да не се подценява проблема: както човек с паник атака може да се уплаши и да реши, че е инфаркт, така и този, който получава инфаркт, може да си каже: няма страшно, това е паник атака. Така да се успокои и да подцени ситуацията, което може да е много по-опасно".

За съжаление все по-чести са пациентите в практиката на д-р Стефанов, които преживяват паник атака, но мислят, че това е инфаркт.

"Преди години сме имали такива случаи, които бяха интересни, донякъде дори любопитни, да кажем, за младите колеги да могат да видят, как не всеки човек с болка в гърдите, всъщност, получава инфаркт. Но в последно време дори се обръща статистиката и по-често такива спешни пациенти в крайна сметка са със ситуация, която е причинена от стрес, от тревоги, от емоции, от паника, от тревожности... Дали със същинска паника атака, с реакция на кръвното, на пулса, в някои случаи – сърцебиене, дори аритмии, имитиращи инфаркти", казва той.

Интересна е всъщност взаимовръзката между сърцето и паник атаките, и реакцията му със симптомите. "Всичко се осланя на вегетативната нервна система. Част от регулацията на организма, която можем да сравним с една везна. От баланса на везната зависи процесите в организма да вървят гладко и равномерно. Като тази везна има две рамена. От едната страна е симпатиковата част на вегетативната нервна система, от другата – парасимпатиковата. Те са в противоположно въздействие и затова балансът им е ключов за хомеостазата", обяснява д-р Стефанов.

"Когато имаме тревожни тенденции и хора, които са с такъв персонаж и характер – по-предразположени на стрес, негативни мисли и панически тенденции, дори да не е в крайната форма на паник атаките, в тези ситуации симпатиковата нервна система е по-активна и това води до покачване нивата на стрес хормоните, които съвсем логично повишават кръвното налягане ускоряват пулса, водят до спазъм на кръвоносните съдове", допълва той.

Въпреки това кардиологът успокоява пациентите, че паник атаките не крият рискове за здравето. "По дефиниция паник атаката е безобидна в нейния смисъл. Тя е бърза, агресивна, наистина стресираща за човека, но освен да му причини емоционален дискомфорт, по-скоро физически трайни последствия не би трябвало да има", казва д-р Стефанов.