17:49 / 02.11.2026
750
Висшият съдебен съвет трябва да бъде институционален щит на съдебната власт и да дава категоричен отпор на всяко посегателство срещу независимостта на магистратите. Дисциплинарната репресия не трябва да се използва като средство за натиск върху съдии, а кадровите решения трябва да се основават на обективни и прозрачни критерии. Това заяви доц. д-р Анета Антонова при изслушването си пред народните представители като кандидат за член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, предаде репортер на ФОКУС. Тя е кандидатура на ПГ на "Прогресивна България".
Парламентът започва днес процедурата по избор на 11 членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС), която трябва да приключи на 19 ноември. За местата са номинирани 21 кандидати от партиите. Изслушванията в правната комисия започват с четирима кандидати - Анета Антонова, издигната от "Прогресивна България“, Васил Пандов и Евгений Стайков от "Продължаваме промяната“ и Емил Дечев от "Демократична България“.
ВСС се състои от 25 членове, като парламентът избира 11 от тях - шестима за съдийската и петима за прокурорската колегия. Изборът изисква мнозинство от две трети, което означава, че "Прогресивна България“ няма достатъчно депутати, за да избере самостоятелно свои кандидати.
Кандидатурата ѝ беше представена от депутата от "Прогресивна България“ Димитър Петров, който изтъкна нейния над 30-годишен професионален опит в областта на правото, академичната дейност и управлението на висши учебни институции.
Антонова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет през 1994 г. През 2004 г. защитава дисертационен труд на тема "Събирателно дружество“ и придобива образователната и научна степен "доктор“, а през 2010 г. става доцент по търговско право. От 2001 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия.
В периода 2011–2019 г. е заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет, а от 2019 до 2024 г. заема длъжността заместник-ректор на висшето училище. От 2024 г. е директор на Общоуниверситетското докторантско училище. В професионалната ѝ биография присъства и дейността ѝ като председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
В подкрепа на кандидатурата ѝ са представени становища от Българската търговско-промишлена палата, Съюза на учените в България, юридическите факултети на Софийския университет, Великотърновския университет, Югозападния университет и УНСС, фондация "Право и интернет“, както и представители на академичните и бизнес среди.
"Доц. Антонова притежава богата академична подготовка и е наистина достоен кандидат за Висшия съдебен съвет“, заяви Петров, който посочи, че тя е била и негов преподавател.
Независимостта на магистратите и борбата с корупцията
Пред народните представители Антонова представи концепцията си за работата на ВСС, като постави акцент върху независимостта на съдебната власт, кадровата политика, борбата с корупцията и необходимостта от прозрачност при вземането на решения.
По думите ѝ ВСС трябва да управлява съдебната система като институция и да създава оптимални условия за работа на магистратите, без да се намесва в конкретната им правораздавателна дейност.
Тя предупреди, че концентрацията на кадрови и дисциплинарни правомощия в ръцете на съдебния съвет крие риск от вътрешно йерархично подчинение, ако не се прилагат високи етични стандарти.
Според нея решенията за професионалното развитие на магистратите трябва да се основават на предварително известни критерии, отчитащи професионализма, интегритета и нравствените качества на кандидатите, а не на влияние от политически фигури, икономически субекти или административни ръководители.
"Мълчанието или институционалната пасивност в такива моменти е форма на съучастие“, заяви Антонова по повод необходимостта ВСС да защитава магистратите от външен натиск. Тя посочи, че кадровият орган трябва да реагира категорично при всяко посегателство срещу независимостта на отделен магистрат или на съдебната власт като цяло.
Като друг основен приоритет Антонова открои превенцията на корупцията, конфликтите на интереси и нерегламентираните контакти. Според нея ВСС трябва да развие аналитичен капацитет, чрез който да изследва рисковата среда и механизмите, позволяващи възникването на клиентелизъм и външни зависимости в съдебната система.
Тя подчерта необходимостта от ясно разграничаване между свободното формиране на вътрешното съдийско убеждение и реалните нарушения на независимостта, сред които конфликтът на интереси и скритата злоупотреба с власт.
Реформа на съдебната карта и промени в атестирането
Антонова заяви, че реформата на съдебната карта не трябва да започва с механично закриване на по-малки съдилища, тъй като това би имало негативен социален ефект и би ограничило достъпа до правосъдие на уязвими групи граждани.
По думите ѝ всяко бъдещо преструктуриране трябва да се основава на задълбочен анализ, който отчита демографската картина, географската достъпност, обществения транспорт, социално-икономическото развитие и дигиталната свързаност на съответния регион.
Като структурен проблем за съдебната система тя определи неравномерната натовареност на съдилищата. Според нея нейното преодоляване изисква реформа на съдебната карта, основана на обективни данни и използване на специализираната информационна система за анализ и мониторинг.
Кандидатът за член на ВСС обърна внимание и на необходимостта от промяна в атестирането на магистратите. Според нея в момента оценките се формират преимуществено въз основа на статистически и количествени показатели, което не дава реална представа за качеството на работата им.
Тя смята, че Комисията по атестирането и конкурсите към ВСС трябва да уеднакви критериите за оценяване на национално ниво и да изисква от помощните комисии задълбочен и мотивиран анализ на работата на всеки магистрат.
По-бързи конкурси и промени при командироването
Антонова определи продължителността на конкурсните процедури като един от проблемите, които ерозират доверието в институцията. Тя посочи, че забавянето понякога продължава с години и е необходимо по-добро планиране на човешките ресурси в съдебната система.
Сред предложенията ѝ са въвеждането на ритмични и предвидими конкурси за повишаване, по-кратки срокове за формиране на конкурсните комисии и обявяване на резултатите, както и създаването на постоянна комисия, която да се произнася по допустимостта на кандидатите.
По отношение на командироването на магистрати Антонова заяви, че не би подкрепила по-строг и механичен подход за ограничаването му чрез фиксиран срок от шест месеца или една година.
Тя обясни, че подобна мярка може да създаде практически затруднения за командированите съдии, които трябва да продължат разглеждането на започнатите от тях дела заради принципа на неизменност на съдебния състав, като едновременно с това им бъдат разпределяни нови дела в съда, в който се връщат.
Особено сериозен би бил проблемът при наказателните съдии, където обемът на делата може да бъде значителен.
Според нея по-устойчивото решение е провеждането на редовни конкурси, така че свободните места да бъдат заемани от титулярни магистрати, спечелили съответните процедури, и постепенно да отпадне необходимостта от командироване.
Прозрачност при избора на административни ръководители и дисциплинарните производства
Антонова постави акцент и върху избора на административни ръководители в съдебната система. По думите ѝ тези процедури често страдат от липса на прозрачност и предвидимост.
Тя смята, че ВСС трябва да въведе по-конкретни и измерими показатели за оценка на управленския капацитет, способността за изграждане на екипност, инициативността и лидерските качества на кандидатите.
Според нея практиката изборът на административен ръководител да се мотивира с общи и шаблонни фрази трябва да бъде преустановена. Мотивите на кадровия орган трябва да съдържат конкретен анализ на обективните факти от досегашната дейност на кандидата.
По отношение на дисциплинарната дейност тя заяви, че санкциите трябва да се основават на безспорно установени и проверими факти, а практиката на ВСС трябва да бъде последователна и съобразена с контрола за законосъобразност на Върховния административен съд.
"Дисциплинарната репресия никога не бива да се използва като скрито средство за атакуване на магистрати по политически или конюнктурни мотиви“, подчерта Антонова.
Ангажимент за лична независимост и отчетност
Кандидатът пое конкретни ангажименти за гарантиране на собствената си независимост, ако бъде избрана за член на съдийската колегия на ВСС, като заяви, че ще мотивира предложенията и становищата си по въпросите от дневния ред на съдийската колегия и пленума на съвета.
Антонова пое ангажимент да представя личен годишен отчет за срещите си с представители на икономическите среди, политическите сили и административните ръководители на съдилищата, както и отчет за работата си като член на ВСС и на съответните помощни комисии.
Тя заяви, че ще спазва Кодекса за етично поведение на българските магистрати и ще се въздържа от действия, които биха могли да компрометират професионалната ѝ чест и общественото доверие.
Въпроси и отговори
Повече от 20 години преподавам банково право, включително публично банково право и схемите за гарантиране на депозитите. Това заяви доц. д-р Анета Антонова в отговор на въпрос на ПГ на ДБ за назначаването ѝ в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Тя обясни, че е предложена за член на управителния съвет от председателя Матей Матев съвместно с проф. Валери Димитров. Антонова уточни, че познава Матев от по-ранен период, преди той да заеме ръководния пост във фонда.
По повод въпрос за ролята на фонда при несъстоятелността на КТБ тя заяви, че към момента на избора ѝ банката вече не е имала имущество, а производството по несъстоятелност се забавя заради множество висящи съдебни дела. Антонова уточни още, че доколкото ѝ е известно, Матей Матев е бил назначен за председател около 2019 г. и това е първият му мандат.
На въпрос на депутата от ПГ на ПП Велислава Величкова доц. Антонова заяви, че при избора на председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор ще държи на почтеността, независимостта, професионалната компетентност и неподатливостта на влияние на кандидатите. Тя посочи, че е необходимо да се изгради съдийски интегритет и да се въведе по-подробна процедура за избор на ръководителите на съдебната система, тъй като настоящата е твърде обща и повърхностна. Антонова подчерта, че за нея е важно кандидатите да имат "чисто име“.
Според нея съветът трябва да бъде безкомпромисен, както към външния натиск върху магистратите, така и към проблемите вътре в самата система. Тя посочва, че институцията трябва да положи усилия за изясняване на всички обстоятелства и участници в случаите "Осемте джуджета“ и "СС клуб“.
